Някъде през 2009г. покрай кратките ни семейни каямпинг приключения в околните родни водни простори в мен постепенно започна да се заражда идеята, че мечтата за живот в тропиците е реално осъществима. Започнах да чета всичко до което се докопвах в мрежата за тропиците. Около 3 години четох, събирах и систематизирах всякаква информация. Междувременно споделих и със Снежинката за бръмбарите които се мотат в главата ми. Тя отначало доста се шокира, но полека лека взе да възприема идеята и като краен резултат бе завладяна от идеята не по-малко от мен.
Полека лека в резултат на натрупващата се все повече информация която споделяхме и коментирахме помежду си, започна да ни става все по- ясно къде и защо искаме да отидем, кога и как да го направим и приблизително колко средства ще са ни нужни.
Всъщност основната пречка за осъществяването на голяма част от мечтите на хората са липсата на достатъчно пари. Поради това първоначалната ни идея беше лятно време да работим, а през зимните месеци да отпрашваме за тропиците, където водейки скромен и икономичен пътешественически живот основно сред природата в стил каямпинг да изкарваме под палмите зимата.
Сметките излизаха:) Да, но в един момент се замислих, че това е някак си половинчата работа. Поглъщайки жадно инфо от сайтове и блогове на пътешественици водещи живот в стил Travelliving се убедих, че водейки скромен живот в държави с по-нисък от нашия стандарт, можем да си позволим да си купим еднопосочни билети за тропиците и да се пробваме да излезем от "Системата" и да осъществим мечтата си в пълна степен. За да излезем от системата в която като хамстери въртим колелцата си в полза най-често на някой друг ни трябваха само две неща. Да си осигурим минимално необходимото ни количество пасивни доходи и кураж да се хвърлим с главите напред в това интересно приключение в преследване на мечтите си. Относно пасивните доходи за около година време успяхме да преструктурираме всичките си финансови средства така, че да имаме приличен пасивен доход по нашите стандарти. Междувременно по време на последните ни каямпинг приключения изпадахме няколко пъти в по-сложни морски условия. Големи вълни и силен вятър. Снежинката вместо да добива все по-голяма увереност в себе си, че постепенно става "стар морски вълк", започна все повече да се плаши при по-бурно море. За да не задълбаваме проблема със страха и решихме, че тръгваме за тропиците....... без каяк. Да.... без каяк:(
На място след като видим местните особености с приливите, отливите и теченията ще решаваме дали да купим или не надувен каяк и да се впуснем в каямпинг приключенията които реално съм планирал. Може пък на място някой друг бръмбар от многото в главите ни да надделее и да пътешестваме по алтернативни начини. Оставаме съзнанието си отворено и само времето и желанията ни ще решат как и къде ще скиторим.
Засега е ясно само едно. Ще си носим палатката с нас и ще се стараем да нощуваме основно в нея максимално близо до пясък и морска вода.
Тънкия момент е, че тръгваме за тропиците в края на септември, а октомври е най-дъждовния месец от дъждовния сезон:(
Всъщност ако гледаме положително на този факт това е перфектното време за изпитания на терен на оборудването ни и духът ни.
Ако избутаме октомври основно на палатка, другите месеци ще сме чувстваме в пъти по-добре.
Предстои да видим как ще се справим с основното предизвикателство - спане на палатка през дъждовния сезон.
Пътешествайки в стил каямпинг досега имаме скромен опит с максимално 10 дневно спане в палатка и къпане в солена вода. Отвъд тези 10 дни ни е любопитно как ще се чувстваме. Надяваме се опита да покаже:)
Разучавайки възможните и желани от нас тропически дестинации се спряхме на 4 държави: Малайзия, Тайланд, Индонезия и Филипините.
В четирите тропически страни има хиляди острови, но ние сме си набелязали около 300, които искаме да посетим и на някои от тях да пробваме по-продължително да поживеем. Какво ще стане - времето ще покаже.
Филипините се оказаха нашия избор за първа и основна тропическа дестинация, където ще се опитаме да водим мечтания от много хора начин на живот сред палми, плажове и целогодишно топла морска или океанска вода.
Основните причини за да изберем Филипините са следните:
- Над 7100 острова с над 36 000 км. брегова ивица - тези брегове реално нямат изброждане:)
- Най-облекчен визов режим - до 16 месеца престой без да напускаш страната:)
- Официален език - английски:)
- Сравнително най-нисък жизнен стандарт, сходен на този в Индонезия;
- Евтина храна, най-вече плодове, зеленчуци и риба, което е важно за нас, тъй като точно това е разбирането ни за здравословна храна.
- Евтин обществен транспорт - както автобусен, така и морски и въздушен;
Основния минус на Филипините е, че плажовете са частни, а не обществени. Почти навсякъде за да ползваш плажовете и да сложиш палатката си трябва да плащаш такса на собственика ли нака нареченото от тях "Fee".
Това прави любимия ни Free Camping силно затреднен по принцип, ама ние все ще се пробваме където може:) Където не може да миним Free, ще си плащаме за поставянето на палатка.
Ще се постараем и да осмислим максимално пътешествието и живота си в тропиците, така че да е интересно и полезно както за нас двамата, така и за тези с които споделеме преживяванията и трупането на опит в този блог.
Трябва да летим на 22.09.2013г.
Дано обстановката около Сирия не обърка плановете ни.
-----------------------------------------------------
Всъщност основната пречка за осъществяването на голяма част от мечтите на хората са липсата на достатъчно пари. Поради това първоначалната ни идея беше лятно време да работим, а през зимните месеци да отпрашваме за тропиците, където водейки скромен и икономичен пътешественически живот основно сред природата в стил каямпинг да изкарваме под палмите зимата.
Сметките излизаха:) Да, но в един момент се замислих, че това е някак си половинчата работа. Поглъщайки жадно инфо от сайтове и блогове на пътешественици водещи живот в стил Travelliving се убедих, че водейки скромен живот в държави с по-нисък от нашия стандарт, можем да си позволим да си купим еднопосочни билети за тропиците и да се пробваме да излезем от "Системата" и да осъществим мечтата си в пълна степен. За да излезем от системата в която като хамстери въртим колелцата си в полза най-често на някой друг ни трябваха само две неща. Да си осигурим минимално необходимото ни количество пасивни доходи и кураж да се хвърлим с главите напред в това интересно приключение в преследване на мечтите си. Относно пасивните доходи за около година време успяхме да преструктурираме всичките си финансови средства така, че да имаме приличен пасивен доход по нашите стандарти. Междувременно по време на последните ни каямпинг приключения изпадахме няколко пъти в по-сложни морски условия. Големи вълни и силен вятър. Снежинката вместо да добива все по-голяма увереност в себе си, че постепенно става "стар морски вълк", започна все повече да се плаши при по-бурно море. За да не задълбаваме проблема със страха и решихме, че тръгваме за тропиците....... без каяк. Да.... без каяк:(
На място след като видим местните особености с приливите, отливите и теченията ще решаваме дали да купим или не надувен каяк и да се впуснем в каямпинг приключенията които реално съм планирал. Може пък на място някой друг бръмбар от многото в главите ни да надделее и да пътешестваме по алтернативни начини. Оставаме съзнанието си отворено и само времето и желанията ни ще решат как и къде ще скиторим.
Засега е ясно само едно. Ще си носим палатката с нас и ще се стараем да нощуваме основно в нея максимално близо до пясък и морска вода.
Тънкия момент е, че тръгваме за тропиците в края на септември, а октомври е най-дъждовния месец от дъждовния сезон:(
Всъщност ако гледаме положително на този факт това е перфектното време за изпитания на терен на оборудването ни и духът ни.
Ако избутаме октомври основно на палатка, другите месеци ще сме чувстваме в пъти по-добре.
Предстои да видим как ще се справим с основното предизвикателство - спане на палатка през дъждовния сезон.
Пътешествайки в стил каямпинг досега имаме скромен опит с максимално 10 дневно спане в палатка и къпане в солена вода. Отвъд тези 10 дни ни е любопитно как ще се чувстваме. Надяваме се опита да покаже:)
Разучавайки възможните и желани от нас тропически дестинации се спряхме на 4 държави: Малайзия, Тайланд, Индонезия и Филипините.
В четирите тропически страни има хиляди острови, но ние сме си набелязали около 300, които искаме да посетим и на някои от тях да пробваме по-продължително да поживеем. Какво ще стане - времето ще покаже.
Филипините се оказаха нашия избор за първа и основна тропическа дестинация, където ще се опитаме да водим мечтания от много хора начин на живот сред палми, плажове и целогодишно топла морска или океанска вода.
Основните причини за да изберем Филипините са следните:
- Над 7100 острова с над 36 000 км. брегова ивица - тези брегове реално нямат изброждане:)
- Най-облекчен визов режим - до 16 месеца престой без да напускаш страната:)
- Официален език - английски:)
- Сравнително най-нисък жизнен стандарт, сходен на този в Индонезия;
- Евтина храна, най-вече плодове, зеленчуци и риба, което е важно за нас, тъй като точно това е разбирането ни за здравословна храна.
- Евтин обществен транспорт - както автобусен, така и морски и въздушен;
Основния минус на Филипините е, че плажовете са частни, а не обществени. Почти навсякъде за да ползваш плажовете и да сложиш палатката си трябва да плащаш такса на собственика ли нака нареченото от тях "Fee".
Това прави любимия ни Free Camping силно затреднен по принцип, ама ние все ще се пробваме където може:) Където не може да миним Free, ще си плащаме за поставянето на палатка.
Ще се постараем и да осмислим максимално пътешествието и живота си в тропиците, така че да е интересно и полезно както за нас двамата, така и за тези с които споделеме преживяванията и трупането на опит в този блог.
Трябва да летим на 22.09.2013г.
Дано обстановката около Сирия не обърка плановете ни.
-----------------------------------------------------
Всички статии в които съм описал пътешествието ни до Филипините подредени в хронологичен ред.
I. Идеята ни за пътешествие до Филипините и подготовката за осъществяването му.
Ха, ха. Доста розово съм си представял нещата преди да тръгнем:)
II. Приключенията ни из Mindanao.
22. Samal Camp Park
25. Улов на риба тон
III. Приключенията ни из Palawan.
Няма коментари:
Публикуване на коментар