Пазаруване на плодове в Barangay Dadatan

На Talicud Island положението с плодовете поне в края на септември мога да опиша като ..... много зле, на моменти трагично. В Dayang Beach Resort, ако изключим кокосовите орехи, други плодове не се предлагатL

Решението за любителите като нас да хапват плодове са околните селца.

Dadatan е едно от четирите малки селца на Talicud Island и се намира на около 600 -700 метра над Dayang Beach Resort. Като казвам малко, чудя се колко ли е малко? Доста разпръснато е и е трудно да се определи.

Всъщност понятието селце не е много точно. Тук на селищните образувания им казват Barangay, като къщите не са една до друга, а разпръснати на огромна територия.

Местните тук казват, че на острова живеят около 5 000 човека. В началото не ми се вярваше толкова хора да живеят на този малък остров, но като го пообиколихме съм склонен да се съглася с тази цифра. Накъдето и да тръгнеш все ще се натъкнеш на някой местен. Да намериш пуст плаж и да останеш по-дълго време сам и необезпокояван на него за наше огромно съжаление е мисия невъзможна.

В Dadatan има цели 4 магазинчета местен тип /Sari sari/. В тях обаче освен банани и някои видове невзрачни зеленчуци нищо друго свежо за храна няма.

Това е най- голямото изобилие

Има дни през които в Sari sari – тата няма доре и бананиL

Мъкаааа, голяма мъка. А уж сме в тропиците и съвсем близо до Давао, който се слави като фруктовата столица на Филипините.

В Barangay Dadatan има следните забележителностиJ

- Кметството или така нареченото Community Haal;

- Едно кръстовище през което от време на време минава някой мотор;

- Начално училище или така нареченото Elementary Scool;

Самото училище кефи. Пълно е с щастливи деца, които сякаш повече играят и по малко учат.

Игри в междучасиеJ

Децата не учат английски в началното училище, което ме учуди, тъй като английския се води официален език във Филипините.

Обикаляйки из Barangay Dadatan в южния му край виждаме в един двор голямо дърво отрупано с помело.

Питаме дали може да си купим помело и.... така се запознаваме с Чарли. С него се спазаряваме за цената – 10 песо за голямо помело с тегло претеглено на око от около 300-400грама. Сделката обаче изведнъж зацикля, тъй като ние имаме само едри банкноти от 500 и 1000 песо, а Чарли няма да ни върне.

Тук с парите е така. Дори и в Sari-тата е проблем като изкараш 500 песо да ти върнат. Уговаряме се с Чарли да правим да купим помело от него на следващия ден.

На следващия ден пристигаме заредени с дребни банкноти и желание да натоварим раниците с повече помело.

Около обед е и заварваме цялото семейство да се готви да хапва.

От пръв поглед се набива на очи, че в тая къща живеят много дори и за Филипинските стандарти хора. Питам най- възрастния колко са членовете на фамилията и отговорът е..... не знам. Не съм ги броил!!!

Аз обаче преброих всички които видях в двора на къщата на Чарли - 27 човека!!!

Докато ние с Чарли правим бизнес с плодове, децата играят на някаква местна игра, като местят ходовете си с камъчета от едната страна и .....фасове от другата.

Покрай покупката на помелото и лафа с хората от семейството се оказва, че имат папая и авокадо. Показват ми ги някъде доста назад и встрани от къщата.

Спазаряваме се за цената и в резултат се получава следното:

15 бр. Огромни помело * 10 песо = 150 песо;

5 бр. Огромни папая * 15 песо = 75 песо;

11 бр. Дребни авокадо общо за 30 песо

Всичко – 255 песо.

Ние в този момент сме определено много доволни, а Чарли сякаш е още по-доволен!
Питам Чарли, защо не завърти бизнес с продажба на плодове. Кът са на острова и ще се продават. Той ме гледа учудено и доста неразбиращо. Пита ме, защо му е да върти бизнес, на което аз нищо смислено не мога да му отговора, тъй като в този момент в главата ми изниква притчата за рибаря и бизнесмена.

Чарли и семейството му за съвременния човек може и да изглеждат че живеят бедно, но всъщност според мен си имат всичко.

Радват се на перфектен климат и спокоен живот, нямат сериозни грижи, голямото семейство носи със себе си голяма радост и щастие. Повече от дузина деца щъкат около къщата.

Гледат си прасета хората, крава са заколили по някъкъв повод който ще празнуват на следващия ден.

Кокошки щъкат навсякъде, плодове имат из големия си двор.

Какво им трябва повече?

Максимамален дауншифтингJ

Чарли ни казва, че тази зелена папая като престои три дни ще пожълтее и ще е перфектна за хапване.

Ние, неуките бели маймуни естествено, че в този момент му вярваме.

По-късно разбираме, че трябват доста повечсо дни папаята да стане годна за консумация, а междевременно някой от тях загниват и ги изхвърлямеL

,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,

Всички статии в които съм описал пътешествието ни до Филипините подредени в хронологичен ред.

I. Идеята ни за пътешествие до Филипините и подготовката за осъществяването му.

Ха, ха. Доста розово съм си представял нещата преди да тръгнем:)

1. Живот в тропиците - мечти и опит за реализацията им

2. Дауншифтинг или нашата версия за бягство от "Системата"

3. Нашият дауншифтинг във Филипините - предварителни размисли

4. Към тропиците с подвижен дом събран в 300 литра

5. Живот на палатка в тропиците - стратегия за избягване на тайфуните и наводненията

6. Защо според мен Филипините са перфектната тропическа дестинация за нас

7. Филипини - обща информация

8. Планът ни за пътуване до Филипините

II. Приключенията ни из Mindanao.