Isla Jardin Del Mar Beach Resort

Търсейки райско тропическо  местенце където да опънем палатката си се отправяме към най-южната част на Mindanao – провинция Sarangini.
Тук само на няколко километра южно от градчето Glan се намират прочутия Gumasa Beach, който местните отново сравняват с ......естествено че Boracay.
Ей, филипинци изграждайте на хубавите си забележителности свой собствен образ и имидж, а не се сравнявайте с някой друг. Така ще сте все втори.
По тези плажове всяка година  през месец май се провежда Sarangani Bay Festival, съкратено SarBay Fest,  известен още и с това,  че тук става  Mindanao’s Biggest Beach Party.
Тъй като този фестивал събира хиляди почитатели от къде ли не, по плажовете за няколко дни изникват големи палаткови лагери. Това ни трябва и на нас – място за палатка. Търсим едно спокойно местенце на хубав плаж където да си опънем палатката, но не и във време когато е претъпкано с хора обичащи шумните плажни партита.
След ред препоръки от нета и от местните филипинци избираме и се насочваме към най-известния ресорт на Gumasa Beach, а именно Coco Beach Resort. На място се оказва обаче, че за да си опънеш палатка в този ресорт трябва да наемеш и Cottage!!! Потресени сме, тъй като котиджите тук не са никак евтини. Цялото удоволствие на вечер така излиза над 1000 песо в най-добрия за нас случай, а това вообще не ни устройва.  В съседните два ресорта на Gumasa Beach положението с разпъването на палатка е същото, тъй като собственика е един и същ и политиката е една и същаL
Интересно – за SarBay Fest-а  на Gumasa Beach с палатки може, а индивидуално през останалото време на годината не може. Явно навалицата по време на феста ги е побъркала тези хора. Все пак учтивата рецепциониска на Coco Beach Resort  ни упътва към  близкия Isla Jardin Del Mar Beach Resort,  където според нея няма да имаме проблем с разпъването на палатката.
Надяваме се да е така и се запътваме натам наемайки  два Habal-habal-а за по 50 песо.
Isla Jardin Del Mar Beach Resort се оказва едно перфектно място. От пръв поглед се влюбих в него. Най-доброто на което сме попадали досега  във Филипините. За нас се явява маааалко на края на света, но.... май че тук най-сетне попаднахме на мечтания тропически рай, където да опънем палатката си и да се почувстваме спокойни и щастливи.
Ето как изглежда  перфектния дълъг над 750 метра плаж на Isla Jardin Del Mar Beach Resort.


Ресорта е огромен. Разпростира се на площ около 330 декара и в него има буквално всичко. Собственика на ресорта е някъкъв корабен магнат, който се е постарал да създаде едно наистина хубаво място и контролира добре нещата така, че мястото да се поддържа добре.
И така вече сме в Isla Jardin Del Mar Beach Resort!
Да започна от най-важното за нас тук.
Морската вода и плажа. Почти перфектни са!
Хубав пясък, дълга плажна ивица, чиста морска вода, прекрасна коралова градина под водата пълна с живот.
От двете страни на дългата плажна ивица където започват скалите, по самите скали са направени два ......”булеварда”, които всъщност са тясна бетонирана пътека виеща се между скалите представляваща две чудесни места за разходка, съответно .- Sunrise Boulevard  и Sunset Boulevard.


Sunset Boulevard  води до още едно закътано и усамотено малко плажче, дъното на което е отрупано с морски звезди.

След като в ресорта  са направили Sunset Boulevard, е логично тук да има и красиви залези.

Всички Close Cottages  на Isla Jardin Del Mar Beach Resort са разположени на първа линия, изглеждат много добре и са на цени от 1300 до 2500 песо на вечер, в зависимост от големината и това дали се ползва климатик или не.


Eто как изглежда по отблизо един Close Cottage и една бяла маймуна решила да се пробва дали не може да тупне катерейки се по една кокосова палма.

Всъщност за тази цена тези котиджи вътре не са нищо особенно, но нас това не ни и интересува много.

Белите маймуни само за 100 песо на вечер тук са  разпънали палатката си с една идея по-близо до морето от тези скъпички Close CottagesJ 

Ето това е то, дълго мечтания тропически плаж където да разпънем под кокосовите палми пълатката си!

В самия източен край на плажа сме опънали палатката, на доста усамотено място и сме на сянка под палмите почти през целия ден – ПЕРФЕКТНО МЯСТО!!!

Втората линия зад 35-те  на брой Close Cotages изглежда ето така:

В централната част на плажната ивица на Isla Jardin Del Mar Beach Resort има и два реда Open Cottages, съответно за по 600 и 400 песо на вечер, които през делничните дни пустеят, но през уикендите доста филипинци ги наемат и разпускат в тях кой както намери за добре.

В ресторанта на Isla Jardin Del Mar Beach Resort менюто е  сравнително еднообразно с надценки около 200% спрямо цените на продуктите и за 13 дни престой тук ни поомръзна доста.



Някаква алтернатива за храна е да се наеме мотор за 150 песо до Glan където има приличен избор на храна.


Като видят бяла маймуна местните търговци на Public Market-a в  Glan понадуват цените. Купувахме в края на ноември манго за 60 песо килограм, банани за 15-20 песо, ананас за 30 песо килограм.
В ресорта има създаден и условия за готвене и местните филипинци тъй като си носят храна ги използват редовно.

Общите санитарни възли са прилични и се поддържат сравнително чисти.

Контейнерите за смет  са с идеята за разделно събиране на отпадъците, но на практика не се осъществява:

В задната част на Isla Jardin Del Mar Beach Resort има пътека за разходки която върви покрай ето тази  лагуна.


Вървейки покрай нея в далечината може да се види Gumasa Beach:

Пътеката води и към съседния Morales Beach, който обаче в западната си част е много мръсен и неподдържан.


Източната част на  Morales Beach се поддържа добре, тъй като има някъкъв малък ресорт с котиджи, но тук като че ли рядко стъпва дори местен  турист.

На изток от Isla Jardin Del Mar Beach Resort погледа вижда доста  интересни плажчета.

От любопитство плувах до най-близките от тях за да ги разгледам, но ме посрещна въоръжена охрана която не ми даде дори да изляза на плажаL
И така, двамата дойдохме почти накрай света и открихме това почти райско тропическо местенце. Постояхме тук 13 дни, хубаво ни беше, ноооо.... накрая взе да ни обзема някаква носталгия. Започнахме да слагаме на везните това  райско тропическо местенце с нашата родна Балгария  и констатирахме, че ..... НАШАТА БЪЛГАРИЯ РЕАЛНО Е ПО-ГОЛАМ РАЙ.
Да точно така. Ценните и хубави неща в родината ни са поне 3 пъти повече от хубавите неща в този тропически оазис. Трябваше обаче да пропътуваме над 11 000 километра за да дойдем тук, да сравним и да оценим това което имаме в България.
Ние двамата винаги сме ценели България и нещата които тя ни предоставя като природни дадености и не само.
Тук обаче разбрахме, че България заслужава да бъде още по-ценена.
Дано повече хора осъзнаят какво имаме, да му се радват и да го пазят!

 ---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Всички статии в които съм описал пътешествието ни до Филипините подредени в хронологичен ред.

I. Идеята ни за пътешествие до Филипините и подготовката за осъществяването му. 
Ха, ха. Доста розово съм си представял нещата преди да тръгнем:)

II. Приключенията ни из Mindanao.

III. Приключенията ни из Palawan.

IV. Обобщителна информация за приключенията ни из Филипините.

в
Етикети:

2 коментара:

  1. Анонимен2 декември 2013 г. в 12:12

    Бай Андро четем статията тука с Верчето и Владо и сме на климатика щото е 3 градуса...А като четем се радваме ,че те е хванала носталгията и ти ни липсваш.Изкарай януари и февруари и стягай багажа за обратно.Иначе като гладаме цъкаме с език .Владо не вярва ,че няма комари .да внесем ако искаш да направим бизнес първо внасяме после продаваме комарници и райд.ПОЗДРАВИ ОТ НАС И четем редовно писанията.

    ОтговорИзтриване
  2. Анонимен5 декември 2013 г. в 18:55

    ПРЕКРАСЕН ЗАЛЕЗ!!!
    Морето е толкова спокойно,че се слива с небето.Последните слънчеви лъчи са се пръснали като течно злато върху водната повърхност,превръщайки я в догарящи пламъци на отиващия си ден.
    Всичко на повърхността е потънало в неописуемо блаженство.Времето е застинало в сладкото усещане на мига.Дори лодките са притихнали под меките лъчи на залязващото слънце.А в надвисналите вечерни сенки се долавя божественото усещане за лекота и щастие!

    ОтговорИзтриване

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)