Улов на риба тон

В западния край на Matanos Beach, само на около 150 метра от Samal Camp Park се намира малкото рибарско селище на Purok Pandan.

Около 80% от местното население се препитава с риболов. Останалите 20% добиват копра, въртят дребна търговия или са заети в двата ресорта на Matanos Beach.

Рибари тук има всякакви. От хлапета които ловят дребни рибки близо до брега, до рибари професионалисти, за които улова на риба е основна професия и бизнес.

Най-добрите рибари се занимават основно с улов на риба тон – Tuna.

Рибите тон всъщност са едно голямо семейство, които местните филипински рибари делят според размерите и теглото им на 3 основни подвида:

Perit – това е най-малката и масово ловена риба от семейството Tuna. Размерите и са около 20-25 сантиметра и тежи средно 150 -300 грама, а цената на която я продават местните рибари е 120-130 песо за килограм. Най-често тук ние си купуваме и печем такава риба.
Tulingan - / kawakawa / mackerel tuna (Euthynnus affinis), bullet tuna (Auxis rochei), frigate tuna (Auxis thazard)/ – тежи средно 3-4 килограма и е с цена 150-180 песо.
Tuna – Средно теглото на големите екземпляри които рибарите тук ловят са от 30 до 80 килограма с изкупна цена в Davao City 200 -220 песо за килограм. Рибите с тегло под 30 килограма търговците ги изкупуват за около 170-180 песо за килограм. В добри години цената е стигала и дори е надминавала 300 песо за килограм.

При изкупни цени от 200 песо за килограм голяма риба тон, всеки рибар заработва доста прилична сума, ако разбира се успее да хване едра риба. Въпрос на професионализъм и късмет.

Ето какво научих тук за организацията на улова и подялбата на парите от хванатата и продадена Tuna:

Сезона когато се лови тук рибата тон започва през август и завършва през февруари.

Улова се осъществява с големи рибарски лодки дълги по около 11 до 15 метра с които се влиза много навътре в морето и се стои средно по 1-2 седмици.

Такива големи лодки на Matanos Beech има общо 17, като обикновено половината са в морето в преследване на рибата тон, а останалата половина е хвърлила котва в залива. Тези лодки ловят риба тон основно в акваторията на Davao Gulf, където морето е сравнително спокойно и няма големи вълни.

Екипажа на големите лодки е от 3-4 до 6-8 човека в зависимост от размерите им.

Най-големите лодки дълги около 13-15 метра струват като нови от порядъка на 300-400 хиляди песо. Едноседмичния престой на такава лодка в морето струва на собственика сума от порядъка на 10-12 хиляди песо. Пример за такава лодка е “Chicago”

По-малките лодки с размери от порядъка на 10 метра и екипаж от 4 човека като нови струват от порядка на 110 хиляди песо и са далеч по-рентабилни. Едноседмичния им престой в морето струва на собственика само около 4 000 песо.

Тези дървени лодки при добра поддръжка имат живот средно около 10 години.

Поддръжката им изисква 4 пъти в годината да се боядисват, като едноккратното боядисване на една 10 метрова лодка струва около 2 000 песо.

Собственика на лодката, които не е задължително да е на нея когато се лови рибата тон. Той е длъжен да осигури храната на рибарите и горивото за лодката.

Към всяка голяма лодка има и отделно няколко малки лодки дълги по около 4 метра за всеки рибар. Когато голямата лодката влезе достатъчно навътре в морето, всяка сутрин всеки рибар взема по една малка лодка и сам се впуска в лов на Tuna. Лови цял ден в открито море и вечер се прибира да спи на голямата лодка.

Това е тежкото ежедневие на рибарите занимаващи се с улов на Tuna.

За стръв при улова на риба тон рибарите най-често използват най-малката риба от семейство туна – Perit.

Всеки рибар който улови риба тон дели дели печалбата от продажбата и със собственика на голямата лодка в съотношение 50:50 или 60:40, като при втория случай по-големия процент е за собственика на родката.

Ако рибар хване примерно 50 килограмова риба тон, при продажна цена от 200 песо на килограм – общо прихода при продажбата на рибата е 10 000 песо. От тях 5 000 песо ще са за собственика на голямата лодка, който обаче трябва да си покрие разходите от около 4 000 песо на седмица, а рибаря взема чисти 5 000 песо. Изглежда прекрасен бизнес на пръв поглед, но често след седмица в морето рибарите се връщат средно с 2-3 големи риби тон. Рядко някоя голяма лодка излиза с повече от 5-6 големи риби тон, а е цяло събитие ако излезе с повече риби.

А какво става с тези от рибарите които не хванат риба? Нищо. Блъскал се е в морето човечеца седмица или две и се връща с ..... абсолютно празни джобове. На пръв поглед е гадно, може би някак си несправедливо, ноооо, като се замисля може би така е правилно. Естествения подбор да оставя в занаята само добрите и тези които не се справят добре да отпадат по естествен път, за да не са в тежест на добрите рибари.

Улова на Tuna е начин за прехрана на рибарите чрез който те за съжаление успяват само да изхранват нормално семействата си.

Улова на Tuna обаче е и бизнес, при това огромен, много сериозен, а за някой хора от бранша и изключително печеливш.

Как ви се струва инвестиция в бизнес при който вложените пари да се възвърнат за по-малко от година? Доскоро аз не се сещах за толкова печеливш легален бизнес, но улова на риба тон който местните филипинци на Samal Island практикуват с 10-15 метрови лодки е точно такъв.

Allduin, мениджъра на Samal Camp Park и собственик на две 10 метрови лодки за улов на риба тон сподели с мен, че за последния месец едната му лодка е излизала три пъти в морето и всеки път е хващала по 4 риби със средно тегло около 40 килограма всяка. От дванайсетте риби които са хванати с лодката му неговата чиста печалба е около 35 000 песо.

При положение, че една такава лодка като нова струва около 110 000 песо излиза, че той само за един риболовен сезон си е възвърнал инвестицията.

Всъщност той и потвърди пред мен това.

Ето малко подробности със снимки за тези рибарски лодки с които се лови рибата тон. На снимката отдолу се вижда големия правоъгълен капак на съндък от стереопор с размери около 200*70*70 сантиметра. Преди да се тръгне на лов за риба тон, собственика на лодката купува лед и напълва този съндък с него. Уловената риба тон се съхранява в този съндък. Леда в съндъка издържа около 2 седмици, така че това е и максималния срок за съхранение на рибата тон.

В ляво и дясно от съндъка за съхранение на рибата тон са тубите с вода за екипажа.

В белия бидон пък се съхранява ориза. Основната храна на рибарите за времето когато са в морето е ориз и риба.

Ориза се вари в жълтия съндък.

Рибата също се вари или пече в този съндък, като за гориво се използват дървени въглища.

Осветлението е на газ от газова бутилка подобна на чайник, която се вижда на снимката отдолу.

На следващите снимки се вижда и една бяла маймуна която се радва заедно с рибаря уловил тази 40 килограмова риба тон – Yellow Fin Tuna J

Лодката с която е уловена тази риба тон.

Уловената риба тон най-често се извозва до Давао, където се продава.

Местни филипинци обаче имаха някакво пръзненство и купиха една 30 килограмова риба тон която разфасоваха на плажа пред Alorro Beach.

От сурова риба тон се приготвя невероятен деликатес наречен Kinilaw.

Това всъщност е салата със сурова риба тон.

Освен с риба тон такава салата може да се приготви и с друга риба чиито месо е сходно.

Ето и една рецепта взета от интернет как се прави Kinilaw, но на английски език, че ми е мъка превода.

Kinilaw (kilawin) na tuna

Kinilaw means to “cook” in vinegar. It’s not really cooking since there is no heat involved. But soaking fish or some other seafood in a strong vinegar solution turns the meat opaque and gives it a texture of having been cooked. There are a variety of fish that can be used for making kinilaw. Tuna, tangigue ortanigue (sea bass), talakitok (cavalla) and lapu-lapu (grouper) are only some of them.

Ingredients :

1/4 kilo of yellow fin tuna fillets
half a head of garlic, peeled and crushed
a thumb-sized piece of ginger, peeled and sliced
1 white onion, thinly sliced
2 green chili peppers, cut diagonally into 1/4-inch thick slices
1 red or green bell pepper, diced
1 c. of vinegar
salt and pepper
1/4 c. of kalamansi juice
1 c. of kakang gata (coconut cream)

Cooking procedure :

Wash the fillets and trim any remaining skin and bones. Cut into one-inch cubes. Place in a glass bowl and sprinkle with salt and pepper. Mix well. Pour in the vinegar and mix well. Cover loosely and chill for about two hours.

Drain the fish. Add the kalamansi juice, garlic, chili peppers, bell pepper, ginger and onion. Mix well and chill for another 20 minutes. Pour in the coconut cream, mix well and serve cold.

Note: While it is more common to use red onions for making kinilaw, I prefer the sweet white onions as they give a wonderful contrast to the sourness of the vinegar andkalamansi juice. When eating kinilaw, remember to eat each piece of fish with a few pieces of onions as well. It makes the experience of eating kinilaw really memorable.

...............................................................................................................................................................

Всички статии в които съм описал пътешествието ни до Филипините подредени в хронологичен ред.

I. Идеята ни за пътешествие до Филипините и подготовката за осъществяването му.

Ха, ха. Доста розово съм си представял нещата преди да тръгнем:)

1. Живот в тропиците - мечти и опит за реализацията им

2. Дауншифтинг или нашата версия за бягство от "Системата"

3. Нашият дауншифтинг във Филипините - предварителни размисли

4. Към тропиците с подвижен дом събран в 300 литра

5. Живот на палатка в тропиците - стратегия за избягване на тайфуните и наводненията

6. Защо според мен Филипините са перфектната тропическа дестинация за нас

7. Филипини - обща информация

8. Планът ни за пътуване до Филипините

II. Приключенията ни из Mindanao.