Kayamping - Опасности

Каямпинга е сравнително безопасно занимание, но и то крие някои опасности с които трябва да сме наясно и да се съобразяваме. Затова разумния подход към практикуването на каямпинг е задължителен. 
Няколко са основните опасности с които трябва да се съобразява всеки практикуващ това чудесно хоби:
1. Съобразяване със собствените възможности:
Ако се надценявате без да имате нужния опит, най-голямата опасност сте си вие или човека до вас. В началото предприемайте лесни и кратки каямпинг трипове и постепенно с натрупването на практически опит мислете за по-сериозни каямпинг приключения.  Природните стихии винаги са по-силни от вас. Имайте респект и се съобразявайте се с тях.  Бъдете наясно със собствените си умения и способности, както и тези на спътните си. Не предприемайте неща близко до границата на възможностите на най-слабия член на групата. Спомняйте си сентенцията, че "Веригата се къса от най-слабото звено".
2. Времето:
Времето е фактора с който задължително трябва да се съобразявате. Следете прогнозите за  - температура на въздуха и водата, вятър, вълни, валежи, гръмотевици 
  • Температура на въздуха и водата - Ако не сте добре екипирани с подходящо облекло за гребане с каяк, не предприемайте по-продължителни преходи по вода когато температурите на въздуха и водата са под 20 градуса;
  • Вятър - Не се доверявайте много на прогнозите на метеоролозите за  посоката и най-вече за скоростта на вятъра. Много често при прогнози за скорост на вятъра от 3-4 м/сек. сме се "радвали" на вятър от 10-15 м/сек. Всеки вятър духащ със скорост над 5-6 м/сек прави гребането повече или по-малко неприятно или трудно, освен ако разбира се посоката му не е попътна за вас. Прогнозите за посоката на вятъра са сравнително по често верни, но и при тях има изненади. Общо правило е, че когато духа от към брега е най-подходящо да се гребе в морето. Това е най-често сутрин до около 10-11 часа. След това излиза дневния бриз, мелтем или както му викат на конкретното място в конкретната страна и вълната се надига. Надвечер принципно също вятъра утихва и е подходящо да се гребе. В затворените водоеми, като дълги тесни язовири например се получава тъй наречената "фуния" и вятъра също може да е доста силен понякога. 
  • Вълни - Най-опасни са прибойните вълни. Ако те са над 2 бала опасността да се преобърнете с каяка влизайки или излизайки от морето си е доста голяма. Опасни прибойни вълни се образуват там където близо до брега дъното е плитко и много постепенно дълбочината се увеличава като се влиза навътре в морето. Опасни прибойни вълни се образуват на Камчия и Иракли например, но и на много други места. При 3 и повече бала прибойна вълна си е рисково да се влиза вообще в морето. Ако сте в морето обаче и трябва да излезете на бряг с 3 и повече бала прибойна вълна, ако не сте изключително опитни е по-добре да слезете от каяка непосредствено преди прибоя, да застанете зад него и така да се опитате да преодолеете прибоя. Навътре в морето височината на вълните не е толкова опасна, ако амплитудата между вълните е по-голяма или както е израза вълната е "мазна". "Мазна" вълна от 4 бала вътре в морето е съвсем поносима и сравнително безопасна. Ако вълната е накъсана , сиреч е с малка амплитуда, каяка не може да се движи мазно и плавно по нея. Губе скорост, колкото и интензивно да гребете. Корпуса му се блъска постоянно в накъсаните вълни, чува се от ударите така наречения дум, дум ефект и скоростта на каяка съвсем естествено пада. Най-добре е да се движим с каяка перпендикулярно  на вълните, или под някъкъв ъгъл, а не успоредно. Това важи в най-силна степен при преодоляване на прибоя. Ако гребем успоредно на вълната,  а тя е накъсана и е по-голяма от 2 бала, преобръщането ни е много вероятно.
  • Валежи - Валежите са по скоро неприятни, отколкото опасни. Най-неприятни са продължителните валежи в палатка с ниска степен на водоустойчивост. 
  • Гръмотевици -  Най-важно е да знаем кога е опасна за нас мълнията. Като видите светкавица бройте до 10. Ако гърмът дойде след 10 секунди – далече е, тъй като за една секунда звука във въздушна среда изминава 342 метра. Ако гръмне преди 10 секунди,това значи че светкавиците падат на по-малко от 3420 метра / 10*342м. /, което е опасно близо. Трябва да търсите начин  да се защитите. Ако сте във водата,  веднага излезте от нея.  На плажа или край язовира – гледайте да се отдалечите на стотина метра от водата поне. Изключването на GSM -те е задължително, дори само за защита на апарата от повреди. Не говорете по телефона, ако край вас трещи. Чадърите също могат да са опасни. В случая да сте мокри до кости е най-малкото зло. Стойте настрани от метални конструкции и не дръжте в себе си метални предмети. Стъпете по възможност на нещо сухо. В никакъв случай не трябва да се ляга на земята. Разпръснете се и всеки да приклекне с прибрани ръце и крака. В гората търсете по-гъстите участъци, не се крийте под само дърво. А ако все пак е само едно  и решите в безизходицата си да се скрието под него – най-сигурно е на разстояние, равно на половината от височината му. Подходящи места за подслоняване са дълбоките пещери. Ако има наблизо такава застанете най-малко на 3 метра навътре от входа и се старайте да има поне метър свободно пространство от двете ви страни. Не се подслонявайте близо или под надвиснали скални маси. Ако около вас мълния порази човек и той остане жив, първите минути след това са решаващи за спасяването на живота му. Трябва да се възстанови сърдечната дейност на пострадалия. Затова веднага започнете непряк сърдечен масаж с интензивност 80-90 пъти в минута. На всяко петнадесето притискате на гърдите правете изкуствено дишане уста в уста. Започне ли да бие сърцето, търсете лекар (тел. 112). Интересна статистика - средногодишният брой на мълниите на 1 km2 за България  е 5.

3.  Издадени в морето големи скални носове.
В открито море това е може би най-опасното място. Примерно нос Емине, нос Калиакра и други. Не е задължително носа да е голям за да е опасен. Сравнително малки носове също са опасни за заобикаляне при силен вятър и по-голяма вълна, които между другото почти винаги си вървят в комплект.  Понякога  вълните от двете страни на носа са със срещуположна посока,  и ако има и силен насрещен за вас вятър става мазало. Имам два такива случая и ми е трудно даже да го опиша мазалото. Гребеш и почти не помръдваш напред първо поради силния насрещен вятър. На определено място както вълните странно ти идват и отпред и отзад се срещат  под теб и се надигат като мини цунами и се оказваш постоянно на границата на преобръщането. Ако не сте с действително голям опит в морето, добри плувни умения и увереност в способностите си, избягвайте заобикалянето с каяк на по-големи носове във време много по различно от идеалното!
4. В рекитеПочти винаги най-страшните и опасни места в реките са тези направени от човек, като  паднали дървета и непочистени корита, бентове и водохващания и не на последно място, висящи мостове над реките. Тесните и силни бързеи са изпитание за по-неопитните каякари.
5. Отровни змии
С българските отровни змии не би трябвало здрав човек да има особени проблеми, освен ако не е алергични към отровата им, или има проблеми със сърцето или кръвното. Противозмийски серум няма да ви бият дори да отидете в болницата, а ще ви ударят една доза адреналин за по-сигурно, и ще ви оставят на някое легло да ви наблюдават. Това си го можете всеки на място, като запази хладнокръвие и полегне на сянка под някое дърво. Последствията от ухапването, ако е единично се преживяват за 4-5 часа, без съществени проблеми. Повече за опасността при ухапване от змия съм писал тук:

Накрая ще сложа една интересна статистика която отговаря на въпроса: 
Кое е най-опосното животно на планетата ни:)
10252154_10152137759536961_4720485977059

Няма коментари:

Публикуване на коментар