Принципи на отговорното свободно къмпингуване

Свободното къмпингуване в повечето държави е забранено или силно ограничено под една или друга форма. В България слава богу засега забрана със закон няма, или поне аз не знам да има. Отделни общини в България обаче си изготвят свои наредби с които забраняват този вид туризъм.

Пример: Община Шабла и забраните и за свободно къмпингуване северно от с. Крапец, където забранителните табели бодат очите  още на подстъпите към плажа и околностите му. 

В Гърция пък си има  закон строго забаняващ свободното къмпингуване със солени глоби за нарушителите. 

Пак там, а и не само там, но и в други държави има световно движение наречено Free Camping Movement. Хората от това движение са си поставили за цел и се борят да легализират така наречения Free Camping или Wild Camping. Аргументите им са повече от логични. Основния въпрос който те поставят е: 

Кой нанася повече щети на природата? 

Свободно къмпингуващите спазващи принципите на отговорното индивидуално свободно къмпингуване или бетонирания масов хотелски туризъм? 

Отговора е повече от ясен и логичен, нали?

Жалкото е, че на практика повсеместното бетониране на природата с хотелски гета е законно, а свободното къмпингуване е преследвано от закона и власт имащите на местно ниво под една или друга форма. 

Аргументите за забраните и рестрикциите за свободното къмпингуване са най-вече, че свободните къмпингари замърсяват с отпадъци от най - различен вид. Донякъде това е вярно, но основно за масовите места за свободно къмпингуване като Иракли и Карадере. На такива места местната община може според мен да помисли как най-удачо да използва моркова и тоягата, за да има полза и за двете страни и да се опазва максимално природата.

Що се отнася до любителите на индивидуалното  отговорно свободно къмпингуване, практикуващи го на малки групи от по 2-8 човека, не виждам какъв е проблема с опазването на природата, за да има рестрикции под една или друга форма. Тези хора по принцип са едни от най-големите любители на природата, милеят за нея, знаят как да я пазят и го правят. Пътешествайки с каяк по реки, язовири и морета сме се убедили, че основните замърсявания са от нерегламентираните сметища покрай реки и язовири и от корабите в морето. 
Как може на плаж дълъг около 200 метра, който е непристъпен по суша, но с каяци или лодки се посещава от не повече от 20 човека в годината,  да има над 1000 пластмасови бутилки ? От кого са тези бутилки? Дали са от тези 20 природолюбители обичащи морето и уединението, или просто морето ги е изхвърляло при всяка буря на девствения див плаж?  Повярвайте ми, почиствал съм такъв плаж и съм наясно, че морето е донесло тези боклу;и, а те не са от редките посетители на този плаж. Ето пример тук:

Все пак, скъпи колеги практикуващи индивидуално свободно къмпингуване, нека погледнем в собствения си двор и всеки сам си прецени какво прави или не прави, за да остави чисто мястото където е имал удоволствието да разпъне палатката си и да се порадва на прелестите създадени от майката природа. 

Ще се опитам да фомулирам няколко от основните принципи на отговорното индивидуално свободно къмпингуване:

1. Съзнателно нарушаваме дискриминационните законови забрани за Free Camping, но    всячески се стремим да опазим природата на която пребиваваме чиста и неувредена;
2. Стараем се да не увреждаме пясъчните дюни, флората и фауната;
3. Винаги си носим и използваме торби за смет, като събираме не само нашия боклук, но и този оставен от къмпингуващи преди нас, или донесен на мястото където сме разпънали бивака си от природните стихии. Стараем се при напускане на мястото където сме бивакували да го оставим поне с една идея по-чисто отколкото сме го заварили;
4. Стараем се да ходим по малка и голяма нужда само на едно и също място, където предварително сме изкопали дупка дълбока поне 20 сантиметра и която заравяме при напускане на района;
5. Избягваме използването на опаковки за еднократна упротреба (например пластмасови бутилки, чаши, прибори, съдове, торбички);
6. Избягваме паленето на огън или го правим максимално отговорно,  безопасно и без да увреждаме живата природа;
7. Не използваме перилни и миещи препарати в реките, езерата и морето, за да не навредим на рибата и екосистемата;
8. Стараем се да сме тихи, да не шумим излишно и да смущаваме фауната в района в който сме разпънали малкия си бивак;
9. Когато се придвижваме през защитени местности и природни паркове където къмпингуването си е забранено, ако се наложи да пренощуваме с палатката си го правим с повишено внимание и отговорност спазвайки основните принципи на отговорното индивидуално свободно къмпингуване;
10. Когато общуваме с други туристи в района се стараем да ги информираме и приобщаваме към принципите на отговорното свободно къмпингуване;
11. В случай на репресии от органите на власта към колеги спазващи принципите на отговорното индивидуално свободно къмпингуване, се стараем да се обединим, да изразим колективната си солидарност и да отговорим на предизвикателствата заедно.

A free camping took place in Syntagma Square, in front of the Greek Parliament in Athens, organized by the “Free camping movement”. Athens, Greece. 18/06/2010.

Всички плажове, планини, гори, реки и езера на тази земя принадлежат на всички нас. Затова всички ние сме в правото си да се борим за свободата да бивакуваме сред природата без забрани и ограничения. Няма да искаме разрешение от никого да бъдем свободни деца на майката природа.

Целта на хората обединени от идеята за  "Free Camping Movemen"  е:

• Да обучават хората да обичат природата и да имат респект към нея;
• Да  опазват природата където пребивават с всички средства;
• Да защитават абсолютното право на всеки да пътува, пребивава и живее където пожелае  сред природата, спазвайки принципите на отговорното индивидуално къмпингуване;