Dayang Beach Resort

Dayang в превод означавало “Принцеса”

Първите ни впечатления от рисорта са отлични. Може би поради факта, че това бе първото хубаво място в тропиците където отседнахме, то за нас се явява и нещо като първата любов. Предполагам, че занапред все ще го сравняваме с други подобни места.

След кошмара на пристанището Santa Anna в Davao, през първия ден в Dayang Beach Resort се чувствахме така, сякаш сме тупнали в Рая.

Синьо топло море, корали, риби, кокосови палми и десетки екзотични малки нещица непознати до този момент от нас изпълваха до краен предел сетивата ни и душите ни.

От мениджмънта на рисорта ни предожиха може би най-доброто място за разпъване на палатката ни, на една невероятно хубава поляна между няколко палми на около 4 метра от пясъка на плажа и на около 25 метра от морето.

Пред палатката е само един ред малки бунгалца които местните наричат Close Cotage. Бунгалцата всъщност изобщо не пречат на изгледа ни към морето.

Постепенно усещането че сме попаднали в Рая в нас започна дори повече да се засилва, не само от наистина красивата обстановка, но и от чувството за уют и спокойствие което цари в рисорта.

Водата в морето в края на септември е с температурата около 28-29 градуса. Брега тук е сравнително стръмен поради което приливите и отливите почти не се усещат. Сравнително силни течения успоредни на брега от време на време се появяват, но така и не можах за 17 дни да им схвана логиката.

Във водата рибите са дребосъци и не чак толкова много, но е пълно с 2 вида морски звезди / сини и бежово -керемидени на цвят/ на около 4-5 метра дълбочина.

Температурата на въздуха – през деня е около 30 +/- 2 градуса, а през нощта около 26 +/- 2 градуса. Студ не се чувства никога, но като излезе по-силен вятър от марето става леко хладно през нощта.

В тропиците било .....с една камара страхотии са ни пълнили главите от къде ли не.

Малария, змии и какво ли не.

На Talicud Island не видяхме абсолютно нищо щъкащо по суша което да ни притесни.
Комари НЯМА. Никакви!!! Няколко пъти Снежа се оплака, че са я ухапали комари, но явно е било нещо друго дребно и безобидно, тъй като по цели вечери си стояхме навън близо до осветление и не чухме около главите ни комар да бръмне.

Мухи за 17 дни аз забелязах не повече от десетина!

Това при условие, че в рисорта щъкат десетки пилета, пуйки, кон, три кучета. Просто и мухи нямаJ
Сякаш мравките бяха най досадното нещо тъй като са много и влизат навсякъде

Видяхме три водни змии, но за тях тук местните казват, че не се спускат да хапят хора и .... това е.
Все пак като си говорихме за тях с един норвежец, останах с впечатлението, че цялата туристическа индустрия тук прикрива лошата им слава на смъртоносни отровни змии. Ще сме внимателни занапред с тях, ще наблюдавам поведението им като ги видя под водата и ще проуча обстойно всичко за тях.

Домашните животни в рисорта създават допълнителна прекрасна и идилична леко селска атмосфера. С изключение на едно малко конче, което е вързано, останалите животни - кучета, пуйки и кокошки тук се разхождат на свобода.

Да щъкат пилета около палатката ти и да ги наблюдаваш как си кълват из зелената трева е някак си отпускащо и зареждащо. Никакви подово оглеждани кокошки няма тук. В рисорта отглеждат кокошките си тревноJ
Кучета кротко чакат остатъците от храната на хората

Собственичката на Dayang Beach Resort е филипинката Yalenita, женена e за норвежец повече от 25 години и това си личи по начина по който се менажира това място за почивка.

Рисорта е съобразен в голяма степен с туристите желаещи съчетание между райски тропически плаж и селска ферма.

Първия ден се оказваме единствените в рисорта. Срещу нас – 14 души обслужващ персоналJ

Тук сме Сър и Мем, както между впрочем и навсякъде накъдето мръднем из острова. Местните се отнасят с респект към белите. Масово на Таликуд обаче не знаят английски и комуникацията с 80% от хората е доста трудна. Весели и дружелюбни са обаче и е приятно да се общува с тях. Все пак сякаш имат някакви инструкции и се държат на известна дистанция с гостите на рисорта.

Извън рисорта комуникацията с местните реално е още по –трудна, но едно приятелско “Hello!” придружено с усмивка и.... нещата тръгват.

Даже на моменти си мисля, че хората и без език могат да се разбират помежду си стига да проявят повече творчествоJ

На третия ден решаваме, че мястото си заслужава да му отделим поне 10 дни, които в последстрие удължихме с още и общо се заформиха 17 чудесни дни тук.

Тъй като собственичката междувременно тръгна за Норвегия при мъжа си говорим с заместника и Jimmi, за little discound, за дългосрочно пребиваване в рисорта.

След кратък размисъл Jimmi скланя на цена 150 песо на ден, което перфектно ни устройва.

В тропически рай, в рисорт на палатка с охрана и всякакви удобства които могат да се ползват за малко повече от 5 лева на ден мисля, че си е далавера отвсякъде.

В цената влиза и една 20 литрова туба с добра според мен вода – Free.

Тока е от генератор който се пуска в 15.00ч. и се гаси в 24.00часа. Свободно могат да се зареждат всякакви електронни устройства.

Плажа на Dayang Beach Resort гледа на северозапад към Davao и проблеми с Интернет-а няма, освен може би главния, че 3G нета по-принцип на Филипините е много, много бавен. Понякога чак изнервя. Говоря от опит за нета на Globe с който сме ние – 1000 песо на месец. На Smart e подобен доколкото четох в нета.

Храната....

На пръв поглед изглежда проблем, ама като се поогледа и поослуша човек се намират добри решения. Все пак избора на плодове на острова в този сезон е повече от скромен – банани, помело, папая, кокосови орехи. Друго расло на дърво поне за сега не сме видели, въпреки че успяхме доста да пообиколим из острова.

На разположение в рисорта са две места където човек може да си опече риба или друго което душата му поиска.

В кухнята може да се поръча основно ориз с яйца или риба , но .... прясна само когато са извадили рибарите. Когато няма пресен улов има замразена риба. По-добра е от тази на която сме свикнали в нашето Метро.

Пържените яйца са по 15 песо бройката, а ориза по 20 песо за голяма купа. Това сервирано на масите на плажа под палмите само на 15 метра от морето на фона на залязващото слънце мисля че е перфектна цена.

Иначе яйцата например в близкото Sari sari на плажа са само 7 песо и човек може да си ги приготви и сам, а в Давао са по 5 песо.

За 17-те дни престой в Dayang Beach Resort други такива къмпингари с палатка като нас не видяхме. От осемте котиджа в рисорта максимум на вечер бяха заети само три и то в събота срещу неделя.

Говорейки си с Kim - сина на собственичката разбирам, че от няколко седмици насам пак са подновени военните действия в северозападната част на Mindanao в района на Zamboanga. Дългогодишните размирици в този район създават лош имидж на Mindanao като цяло и поради това чуждестранните туристи избягват да го посещават. Е виждаме такива от време на време, но ..... те тук са като игла в купа сено.

Основните туристи за Таликуд са местните филипинци от Давао, но има и такива, работещи в чужбина и идващи да прекарат някой и друг отпускарски ден тук.

По-богатите туристи с предварителна заявка могат да си поръчат превоз с 20-местното корабче собственост на рисорта. /На снимката отдолу/. Един път и ние се включихме да пътуваме до Давао с него, като връщаше група туристи да града, като договорихме с Jimmi цена за двамата от само 200 песо в двете посоки, което си беше далавера отвсякъде:)