От Davao City до Talicud Island

Слизаме заедно с още стотина филипинци рано сутринта на летището в тропическия град Davao City замръзнали от .....климатика в самолета. Местните не изглеждат толкова замръзнали, защото са си дебело облечени, като повечето са си с якета. Ама ние, единствените бели .... нали сме тръгнали за тропиците:)

Пред летището виждаме два вида таксита и правилния избор веднага се набива на очи. Просто се нареждаме на опашката от филипинци чакащи таксита контролирани по някакъв перфектен начин от местните власти и возещи на брояч.

От летището до първата ни цел за деня - пристанището Santa Anna в Davao City брояча на таксито показа само 131 песо! С кеф давам на шофьора 150 песо и той остава доста доволен. Това е то бизнес- и двете страни да са доволни.

Първите ни впечатления от Давао придобити от пътуването ни с таксито до пристанището са сравнително добри. Леко хаотично движение с доста прахоляк, предимно ниски сгради, улични капанчета където местните закусват, малки Sari Sari магазинчета, небрежно облечени щъкащи из улиците хора.

На пристанището Santa Anna веднага сме заобиколени от няколко просяка от които уважаваме с няколко песо само една майка с малко дете. Не че не прави и тя номерата на нашите просяци, ама някак симпатична ни се стори, пък и да я караме малко ларж в началото.

Самото пристанище SantaAnna се състои от две буни на които акустират всякакви корабчета и е .... един малък кошмар. Малък ли казах? По-скоро много голям.

Никъде няма информационна табела с разписанието на корабчетата. Когото и да питахме от местните филипинци шляещи се сякаш безцелно наоколо за разписанието на корабчетата, получавахме разнопосочна и дори противоречива информация.

Самата комуникация с филипинците също се оказа много по-голям проблем от очакваното. Уж във Филипините английския е официален език и поради това очакаме да се разбираме навсякъде с местните. Да, да , ама неJ

Изобщо не е така за съжаление. Май в България по-голям процент от хората знаят английски отколкото филипинците! Местните си говорят помежду си на тяхните си три основни езика – тагалог, филипино и бисая и масово са зле с английския.

От рисърча ми в нета имах някакво разписание за тръгването на корабчетата до Samal Island, където първоначално бяхме решили да ходим. Първото корабче по моето си разписание трябваше да тръгне за Kaputian в югозападната част на Samal Island в 09.30ч.

Пак да, да амаааа....... не.

Чак в 14.00 щяло да тръгне единственото корабче на пирса което щеше да пътува в това направление. Още 6 часа на тоя пирс..... ооо, не, не ни се чакаше в тоя кошмар толкова много време....

Явно съдбата ни бе отредила друго. Откриваме, че в 09.30ч. тръгва корабче за Santa Kruz на Talicud Island. Тъй като този остров беше в първоначалните ми планове, бързо сменихме първоначалните си намерения за Samal Island и той като първа цел отпада.

Хубаво е човек да няма твърд планJ

Решаваме твърдо, че ще пътуваме до Talicud Island само и само да се измъкнем час по-скоро от кошмара на пристанището Santa Anna в Davao.

Качваме се на корабчето и се настаняваме някъде по-средата му.

Единствените бели сме естествено. Всички други са си местни. Усещаме се как ни наблюдаваат дори с периферното си зрение, определено сме им интересни, но никой не ни досажда.

Чакайки да тръгне корабчето и ние обаче с интерес наблюдаваме какво става около насJ

Постепенно обстановката се превръща в ...... сюжет за малък разказ.

Корабчето е с капациет някъде около 90 човека. Пише го на табела на видно място. При качването си борда заварваме вече качени около 30 човека. Почти всички облечени с бели фланелки и дънки.

Къде отиват???

На погребение.

Ковчега за мъртвеца по който доста от тях скърбят виждеме по-късно, че е качен на покрива на корабчето. Дотук нищо кой знае колко шокиращо. Да обаче в предната и задната част на корабчето има мощни тонколони от които бичи здраво музика съвсем не вписваща се в ситуацията. Добре сме направили, че сме седнали по средата някъде, та сме сравнително далеко от колоните и някак си джангъра се търпи. След малко обаче на по 8-10 метра от двете ни страни акустират още 2 подобни по размери на нашето корабчета и ..... също здраво надуват уредбите си. Кошмар. Хората от погребението обаче изобщо не изглеждат притеснени!!!

Добре е, че наближава 09.30ч. и би трябвало да тръгваме.

Пак, до, да ама не.

В 9.30ч. включват само да пърпори мотора, шума от който се опитва да се впише в общата синфония от звуци.:)

Явно началния час е само ориентировъчен. Правилото явно е…… чакане докато се напълни корабчето с достатъчно пътнициJ

Е, ясно е, ще чакаме.....

От корабчето от ляво обаче започват да стоварват .... живи прасета, увите в някакви кори и естествено овързани в тези кори. А музиката от трите корабчета си звучи на пълно обороти. Квиченето на прасетата обаче сякаш леко я заглушаваJ

От другото корабче за щастие не разтоварват живи прасета. Ограничават се само с чували с копра и дървени въглища.

В самия край на пристана е спрял доста голям товарен кораб от който стоварват .... торби с цимент с няколко мотокара. Мотокарите естествено раздигат постоянно прилично количество прах, но... това май притеснява сравнително малко хораа. Все пак има и такива, които са подготвени за това което ги чака и.... са увързали предвидливо на главите си големи кърпи около носа и ушитеJ

Патили са си явно хората.

Чакаме си ние примерно седнали в средата на корабчето.....

В един момент пълничак член на екипажа започва да обикаля пътниците и да им дава една тетрадка в която да си впишат имената и годините.

Вписваме се и ние в тая тетрадка, която реално си е бордовия дневник.

Става 10.00 ч. и се появява изневиделица много сериозен униформен пристанищен служител с ...камера. Започва да снима едва ли не един по един всеки от пътниците. Е.... и ние си влязаме в кадър.

Униформения като приключва със снимането започва да гледа бордовия дневник и .... нещо да си отбелязва. До него може би капитана или заместника му не знам стои едва ли не мирно.

Явно имаме одобрението на униформения да тръгвамеJ

Към 10.15 наистина отлепяме от пристана, но.... леко закачаме корабчето от дясно. Стана каквато стана викам си, ама .... размина се. С около 10 маневри се измъкнахме от хватката на двете съседни корабчета и .....ура, най сетне отпрашваме към Talicud Island.

Морето около Давао е .... мръсно. Много мръсно. Морската вода на южния плаж във Варна може да се окачестви като кристално чиста в сравнение с това което е морската вода около пристанището Santa Anna в Davao.

Плаж около пристанището няма. Има тук таме малко пясък, но самия пясък е .... черен, и нетърпимо мръсен. Това обаче притеснява само нас, но не и местните двайсетина хлапета които си играят във водата.L

Измъквайки се от крайбрежните води на Давао обаче, морето постепенно започва да става чисто. Колкото повече приближаваме Talicud Island, толкова повече водата в морето започва да изкушава с чистотата сиJ

Гледката започва да става такава, сякаш е от съвсем друг свят – този от красивите картички с палмите на тропическите острови.

Постепенно приближаваме Таликуд.

Започваме да се кефим се на палми, малки красиви плажчета и щъкащи малки рибарски лодки тримарани, които местните наричат ”банка”. Повечето от лодките на рибарите са само около 4 метра дълги и ..... много красиви. Мисля си сериозно в този момент да сменим идеята да купуваме надуваем каяк с алтернативата - да купим такава малка местна “банка”, ако е що годе по джоба ни.

Любувайки се на прелестите на североизточен Таликуд приближаваме единственото му пристанище – Santa Kruz.

На малкия пирс в Santa Kruz най-малко 20 момчета с мотори чакат пристигащите пътници.

Стоварваме се на пристанището с големите си драйсакове и с доста усилия успяваме да отблъснем устрема на моторджиите предлагащи напористо транспортните си услуги.

Все пак питам един по намахан от тях колко ще ни струва да ни закарат до набелязаните от мен два ресорта - Babu Santa и Dayang Beach Resort, които се намират на около 8-10 км. Получавам шокиращата оферта от 1500 песо!

Решавам да проверя какво може да предложи за къмпингари като нас най близкия до пирса рисорт – Isla Reta.

Самия рисорт Isla Reta се намира на около 300-400 метра в ляво от пирса. За да се стигне до него се преминава по крайбрежната “алея” на Санта Круз.

Леко съм шокиран от гледката, тъй като това е първия ми сблъсък с действителността в която живеят местните филипинци. Мога да опиша видяното само с една дума. Доста щастливо мързелуващи на брега на прекрасно море хора живеещи в невероятна нищета. Това всъщност както констатирах по-късно е най мизерното място за живот на острова.

Самия ресорт Isla Reta обаче е наистина добро място за къмпингуване, но.... сравнително скъпо за дългосрочно пребиваване от бюджетни туристи като нас.

Нощувка на човек -150 песо;

Такса за палатката – 100 песо;

Общо удоволствието се получава 400 песо на вечер.

Ето ценоразписа им.

На въпроса ми за някаква отстъпка за дълъг престой твърдия отговор е максимум 10%, пък ако ще и година да планираме да стоимL

E, явно не ни е било писано да опъваме палатката си дългосрочно в тоя рисортJ Ще опитаме другаде.

На излизане от Isla Reta ме пресрещат две момчета с мотори и пак си предлагат транспортните услуги. Заприказвам се по-дълго с тях, обяснявам им какво търся и се споразумяваме за 240 песо да ни натоварят на два мотора и закарат до Dayang Beach Resort.

Мото трипа реално се оказва голям кеф. Поне две трети от пътя е доста добър, но останалата една трета не е. Момчетата определено се оказват майстори на офроуда. Стоварват ни в Dayang Beach Resort, където собственичката ни обявява цена от общо 200 песо за нощувка с палатка. Това е в рамките на очакванията ни.

Уморени сме от 3 дневното пътуване и .... дори без да огледаме със собствените си очи рисорта, разчитайки само на добрите отзиви за него в нета, веднага се съгласяваме.

Това се оказва в последствие перфектен избор.

Продължението следва - Dayang Beach Resort
------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Всички статии в които съм описал пътешествието ни до Филипините подредени в хронологичен ред.

I. Идеята ни за пътешествие до Филипините и подготовката за осъществяването му.

Ха, ха. Доста розово съм си представял нещата преди да тръгнем:)

1. Живот в тропиците - мечти и опит за реализацията им

2. Дауншифтинг или нашата версия за бягство от "Системата"

3. Нашият дауншифтинг във Филипините - предварителни размисли

4. Към тропиците с подвижен дом събран в 300 литра

5. Живот на палатка в тропиците - стратегия за избягване на тайфуните и наводненията

6. Защо според мен Филипините са перфектната тропическа дестинация за нас

7. Филипини - обща информация

8. Планът ни за пътуване до Филипините

II. Приключенията ни из Mindanao.