Нашият дауншифтинг във Филипините - предварителни размисли

Дилемата дали да купим еднопосочен или двупосочен билет  за мечтаните тропици отдавна е решена. 
Еднопосочен!
Започнахме полека лека да се отвързваме от "Системата". 
Напуснахме работните си места, продадохме си колата, прекратихме всякакви договори за услуги с най - различни доставчици. Може да се каже, че изгорихме доста мостове зад нас, за да съсредоточим основно погледите си напред.
Купихме си самолетни  билети и стегнахме багажа. След няколко дни тръгваме.
Зад нас оставяме засега без особенна носталгия уреденичкото ни  и доста уютно според стандартите на "Системата" житейско битие. 
Пред нас са куп нови предизвикателства.
Пред нас реално е един бял лист на който трябва да нарисуваме нещо което да наречем "Нашия мечтан живот". Гаранция за успех -естествено никаква, но искаме да опитаме.
Може би тръгваме с някакви илюзии. Сигурно е така.
Разочарования най-вероятно също ще има, но ще има и безкрайни нови възможности, най-вече за придобиване на нови житейски опитности.
Имаме житейския шанс да създадем собствената си реалност такава, че да съответства на нашите мечти, които всъщност са елементарно простички, земни  и съвсем човешки.
Планираме едно пътуване.... без план. 
Всъщтност аз много обичам да планирам какво ли не, ноооо.... в сегашната ни ситуация мисля, че планът някак си ще ни ограничава. Не искаме ограничения. Искаме свобода на избора във всеки един момент.
Точна цел също нямаме. Ако знаем точно къде отиваме, точно какво и как искаме да направим, отегчението ще дойде много бързо. 
Всъщност считаме, че тръпката ще е основно от неизвестността. 
Искаме да се насладим на изследователското си пътешествие. 
Дори и да се появи с времето някаква по-амбициозна цел, ще се постараем да я измерваме не с това, какво ще ни донесе като краен резултат, а с това което ще направи тя за нас в процеса на преследването и постигането й, заставяйки  ни да надхвърлим ограниченията си.
Ще търсим отговорите на въпросите които имаме и които ще възникнат по пътя в движение.  
Харесва ни максимата, че "Целта е нищо, пътят е всичко". 
Вървейки, гледайки и радвайки се на света около нас ще търсим и откриваме повече .... себе си.
Ще се стараем да се освободим колкото се може повече от привързаността си към материалните неща, за да изпитаме чувството на пълна сигурност и пълна свобода. 
Ще проверим горната теория и себе си, като опитаме  да живеем  основно сред природата  най-често на палатка в скромния  уют който тя може да ни даде.
НЕ обвързването ни  с  излишни материални неща съдържа в себе си съчетаната мъдрост на несигурността и на възможностите.  Ако успеем да приемем  несигурността,  би трябвало да можем да открием сигурността.  Когато приемем  възможностите, мисля че ще открием  свободата. 
Заменяме съзнателно изобилието от материални блага бълвани от "Системата", за изобилието от блага  които ще ни дава природата. 
Свободни сме. Разполагаме с цялото си време!!! То е само наше!!!
Искаме всеки ден, всеки час, всеки миг да сме потопени сред природата и да попиваме с  всичките си сетива  хармонията създадена от слънцето, въздуха, водата, флората и фауната.
Има един абсолютно гениален дизайн зад всички живи същества. Ако се загледаме в цветята, тревите, дърветата, птиците и бозайниците, ще видим че всички тези живи организми са в идеално равновесие. Те живеят напълно в настоящия момент, и следват напълно желанията си. Единствената разлика между нас хората и  тях е,  че ние имаме способността да изкривяваме това естествено равновесие с нашето мислене. Ние хората сме способни да си спомняме миналото, да се тревожим за бъдещето и напълно да се съмняваме и притесняваме в настоящето. 
Ние двамата искаме да променим това в себе си. Харесва ни идеята от Дзен Будизма, която поставя на централно място осъзнаването и насладата на текущия момент и прозрението в същността на нещата чрез личния опит. 
Съзнателно загърбваме досегашния си живот в клещите на "Системата", за да се потопим в един живот основно сред природата въоръжени с основната идея на Дзен Будизма. 
Достатъчно ни е да сме свободни и всеки ден да се свързваме с това  „СЕГА”,  като се разходим, почувстваме и попием в себе си непосредствеността  и хармонията на природата, времето, земята, слънцето, небето.   Да чувстваме величието на всичко, което ни заобикаля. 
Няма да откриваме смисъла на живота си, а ще търсим възможности да го създаваме.
Той, смисъла на живота не стои там някъде зад храстите, че да отидем, да  го потърсим малко и да го намерим. Той е житейска творба която имаме свободата да създадем. Имаме желанието и енергията  да вложим цялото си житейско творчество,  за да я направим такава каквато я виждаме в мечтите си.
И така. Без цел, без план поемаме напред......
Ще се постараем изследването на възможностите да сътворим житейските си мечти  да бъде възможно най-чисто. Няма да вървим с някаква фиксирана идея. Ще бъдем голи и открити пред себе си .  Ще бъдем отворени и изпразнени и тогава струва ми се ще намерим не само смисъла,  а ще намерим хиляда и един смисъла. Тогава всяко нещо за нас ще има смисъл.  Един изгрев, един залез, птица в небето, малко цвете танцуващо на вятъра, глътка свеж въздух, ромон на поток, топлина от прегръдка.   Какъв по-голям смисъл да търсим от това?
Носим  обременени товара на знанието трупано през годините от книги, теории, доктрини, философии....
Губим се някак във всичко това. В умовете ни е каша.
За да успеем в търсенето трябва да изпразним и умовете си, за да е съвсем бяло платното на което ще създаваме новата си житейска творба. Ще трабва да се отърсим от предишните си знания, убеждения, изводи и умозаключения. Ако можем да се отърсим от цялото си предишно знание и да вървим без него  животът ни изведнъж ще придобие цвят... 
Ще бъдем като новородени които всеки нов ден откриват нови и нови неща. Ще се родим втори път за нов живот!
Май дотук описах оптимистичната и романтична версия на това което желаем и предстои да ни се случи. Ще видим каква ще се окаже реалността:)

.................................................................................................................................................................
Всички статии в които съм описал пътешествието ни до Филипините подредени в хронологичен ред.

I. Идеята ни за пътешествие до Филипините и подготовката за осъществяването му. 
Ха, ха. Доста розово съм си представял нещата преди да тръгнем:)

II. Приключенията ни из Mindanao.

III. Приключенията ни из Palawan.

IV. Обобщителна информация за приключенията ни из Филипините.

3 коментара:

  1. "Един изгрев, един залез, птица в небето, малко цвете танцуващо на вятъра, глътка свеж въздух, ромон на поток, топлина от прегръдка."
    Човек,който може да види всичко това,да го почувства ,да го изживее,да го изрече,да го напише вече е намерил не хиляда и един,а милион и един смисъла на живот!Способността да уловиш,да усетиш, да анализираш хармонията,сътворена от топлите лъчи на слънцето,от нежната прегръдка на въздуха,ефирността в полъха на вятъра,виртуозността в полета на птиците по неопровержим начин говори за хармонията вътре в човека!Да бъдеш гол и открит пред себе си,да бъдеш отворен и изпразнен е неоспоримо доказателство за душевно изобилие,емоционално богатство,нравствена пълнота и осъзната висота!Докоснеш ли се дори само веднъж до това,всичко останало губи смисъл,завинаги!УСПЕХ!!!

    ОтговорИзтриване
  2. Браво!!!След 10 години скитане из Югоизточна Азия в търсене на идеалното място разбрах,че такова няма .Все нещо ми липсваше.Накрая разбрах,че свободата е вътре в тебе е не там където отиваш.Иначе Филипините са прекрасно място докато не те удари някой ураган.Или както казваше един мой приятел,когато бирата Сан Мигел започва дати харесва значи си седял достатъчно дълго във Филипините.Успех!

    ОтговорИзтриване
  3. Дориан,уверявам Ви,че на автора бирата Сан Мигел никога няма да започне да му харесва.Искрено се надявам това да не е критерий за достатъчност!Дано това,което е о ставил тук да му липсва толкова силно,че каквото и да намери там,тази липса да го върне обратно!СКОРО!!!

    ОтговорИзтриване