Планът ни за пътуване до Филипините

С планирането на пътуването до Филипините най-накрая сме готови!
На етап стягане на багажа сме вече:)
Билетите са купени и сме в очакване американците да не ударят Сирия, че може да стане голямо мазало, включително и с нашето скромно пътуване:(
Посоката е определена - Давао, Филипините, или по точно островите Самал и Таликуд, които са съвсем близо до него.  Това е почти от другата страна на земята. Добре е, че сме в 21 век и разстоянията не са голям проблем. По план се надяваме ако пътуването премине нормално за 2-3 дни да сме там.
От нашата Варна  до  третия  по големина Филипинския град Давао са само някакви си  11 300км. :).   Давао е малко по-голям от София по брой на населението - грубо 1.5 милиона жители, но по площ  града е втория по големина в света! Разпрострял се на обща площ около 300 кв.км.!  Явно не правят и не се гъчкат хората в големи бетонни гета.
Защо точно тази тропическа дестинация избрахме ще обяснявам по нататък.

Накратко за пътуването:
1. Варна - Истамбул -  с автобус;
2. Истамбул - Бахрейн - полет с Gulf Air
3. Бахрейн - Манила - полет с Gulf Air
4. Манила  - Давао - полет с Cebu Pacific
5. Давао - остров Самал - ферибот

Ето я и таблицата където съм нахвърлял преходите и цените на пътуването за двама ни общо:


Таблицата така не  се чете много добре, затова ето  линк за сваляне на оригиналната.
Крайна цена за 11 300 километра - 797.40 Евро общо за двамата.
Получава се 0.035Евро на километър на човек, или около 7 стотинки на километър!!!
Съвсем прилично, като се  има впредвид че ще имаме 3 полета със самолет.
Рових в нета доста и си направих  кратко ръководство с детайлите при пътуването със самолет. Надявам се ръководството да ни е полезно, а и не само на нас, затова го споделям тук.

Предстои ни първи полет? Какво да правим? Какво да проверим?
  1. От кой терминал летим? Информацията трябва да е или на бордната карта, или в имейл потвърждението, което сме получили при покупка на билета
  2. След влизане в терминала се ориентираме  къде са  информационните табла за да видим:
  3. Час на излитане;
  4. Дестинация;
  5. Код на полета;
  6. Кодшеъри  - На таблото  са изброени всички авиокомпании, които участват в кодшеър полета
  7. Гише за регистрация - Това е гишето, към което трябва да се насочим, за да си оставим куфара и да си вземем бордната карта.
  8. Гейт (изход) за излитане - Ако летим без куфар и сме се чекирали онлайн, няма нужда да минаваме през гишето, затова гледаме  от кой гейт излита самолетът и се насочваме натам;
  9. Статус на полета - Дали гишето е затворено, дали гейтът е отворен, дали самолетът закъснява или полетът е отменен и т.н.;
На гишето за регистрация (check-in)
Процедурата на гишето може да се раздели на две:  за традиционни и нискотарифни авиокомпании, защото е леко различна при двете.
  1. При традиционни авиокомпании нищо друго освен документ за самоличност не ни трябва. Билетът ни е в компютърната система, няма нужда от разпечатки на имейли, но за екстра спокойствие не ни пречи да ги носим. Ако не сме се чекирали онлайн, тук е момента да помолите служителя да ни постави до пътека или прозорец. Дори за традиционни авиокомпании, при които чекин на летище е безплатен, е препоръчвам преди това да свършим работата онлайн, точно за да си изберем сами предпочитаното място в самолета. Онлайн чекирането е и особена тръпка, с която един вид пътуването ни започва 24 часа предварително. Получаваме бордната си карта, с която ще се качим на самолета, на нея е отбелязан изхода за излитане и мястото ни, обикновено зачертани от служителката с отработено кръгче.
  2. При нискотарифните компании е добре да сме свършили работата по чекиране задължително онлайн и да имаме принтирана бордна карта, иначе ще ни таксуват със сума, която ще ни накара да се пресегнем зад гишето и да удушим миловидната девойка зад него, която между другото с нищо не ни е виновна.
Проверка за сигурност и паспортен контрол
След като сме минали  през гишето, оставили сме куфара и  държим безценната бордна карта в ръка. Време е да се насочим към изхода за отвеждане към самолета. Самият процес е тривиален и само следваме табелките, но има 2 деликатни елемента:
Проверката за сигурност и паспортния контрол.
  1. Проверката за сигурност: Трябва да се приготвем се за почти пълен стриптийз. Абсолютно всичко метално трябва да излезе от джобовете ни, коланът също, всякакви връхни дрехи, а на доста голяма част от летищата ще ни накарат да се събуем и да си сложим тънки найлонови калцуни. Но това е само за облеклото ни. На практика ще трябва да си изтърбушим раницата и да извадим от нея всякакви електронни устройства –  лаптопи, камери, електронни книги, ако носим доста такива неща, тази стъпка означава общо взето да отворим ципа и да изсипем всичко. Относно течностите – всичките трябва да са в отделно прозрачно пликче с обем не повече от 100мл. И това означава опаковката да не е по-голяма от 100мл. Дори ако са останали едва няколко капки на дъното, ако контейнерът е половин литър, ще се наложи да го изхвърлим. 
  2. Паспортния контрол: В общия случай преминава за секунди, най-вероятно само ще погледнат паспорта и ще ни махнат да вървим, както се маха на досадна муха.
Най-накрая към самолета 
Вече официално сме напуснали държавата. Тук е моментът, ако имаме желание, да обиколим безмитните магазини. Вече сме на изхода, да речем около час преди обявения момент на излитане. Наоколо дремят хора, четат вестници, ако имаме късмет да сме на читаво летище с безплатен интернет, има и хора наотворили лаптопите си. В един момент ще обявят, че качването или бординга на полета започва. Лека-полека се извива опашка. Ако сме с традиционна авиокомпания – имаме запазено място,  можем да поизчакаме опашката да намалее, преди да се качим. Ако сме с нискотарифна обаче - там запазени места няма, съответно колкото по-рано се качим в самолета, толкова е по-голяма вероятността да има свободни предпочитани места. Дали чрез автобус или през ръкав, биваме стоварени пред самолета, поздравяваме се взаимно със стюардесите и се насочваме към нашето място. Качваме раницата в багажника отгоре. Сядаме на място, закопчаваме колана и… 

 Преди излитане и след кацане:

По уредбата прозвучава благият глас на стюардесата, който споменава, че всички електронни устройства трябва да са изключени. Следва инструкцията за безопасност.Ще ни бъдат посочени аварийните изходи, мястото на спасителните жилетки, ако се наложи приводняване и какво да правим при декомпресия. След кацане ни извозват  до изхода или ходим по ръкава до него. Почти веднага след като влезем трябва да видим табели – към Baggage claim (получаване на багаж) / EXIT (изход) и Transfer (за трансферни пътници). Ако полетът ни е с прекачване, поемаме в посока Transfer. Сравнително наблизо трябва да има монитори с разписанието, където да проверим на кой изход е следващият ни полет. Поемаме по табелите, без да знаем къде точно отиваме, но най - вероятно те ще ни изведат  точно там, където трябва - изхода към следващия ни полет. Ако сме се притеснили за багажа си - по неведоми пътища куфарът ни ще пътува в подземните коридори и ще ни чака в самолета. Има един единствен притеснителен момент при полетите с прекачване и той е при евентуално закъснение на първия полет, което да направи времето за прекачване малко. Нормалните авиокомпании ще изпратят служител да ни чака още на изхода, с табелка с дестинацията и да ни прекара бързо през всички формалности. Има и такива които ще ни вземат с микробусче още от самолета, ще ни прекарат през специален паспортен контрол и ще ни закарат директно на другия самолет. А има и такива, които нищо няма да ни кажат. Затова, ако първият полет закъснява, няма лошо да сме малко проактивни и да информираме някоя стюардеса за нашата ситуация. Тя ще предаде на капитана, а той ще се свърже със земята и ще ни кажат какво е положението. 

На земята:
Превъртаме напред (или назад, зависи от гледната точка) и пак сме пред табелата Baggage claim/Exit и Transfer. Нямаме вече накъде да се прекачваме и поемаме към куфарите. Отново е възможно да минем една камара коридори, от които да ни се завие свят и да загубим всякакво чувство за ориентация, но просто следваме табелите. Като стигнем коланите за багажите трябва да потърсим информационно табло, на което ще е отбелязано нашият полет на кой номер колан е. Отиваме на нашия колан и чакаме да се появи багажа ни. Поемаме куфара и ако нямаме предмети от рода на оръжие и много пари поемаме към изхода, маркиран с „Nothing to Declare“  с попълнена Baggage Declaration Form.  Преди  Arrival Lobby  има Lugguage Tag Check Point. Приготвяме билета си. Ако данните от билета ни съвпадат с данните от багажа ни ще ни пропуснат нататък. В  Arrival Lobby  има Change бюра за смяна на валута. Излизаме от вратите и  за последен път следваме табелките EXIT и излизаме от летището.

----------------------------------------------------------------------------------------------------------
Всички статии в които съм описал пътешествието ни до Филипините подредени в хронологичен ред.

I. Идеята ни за пътешествие до Филипините и подготовката за осъществяването му. 
Ха, ха. Доста розово съм си представял нещата преди да тръгнем:)

II. Приключенията ни из Mindanao.

III. Приключенията ни из Palawan.

IV. Обобщителна информация за приключенията ни из Филипините.

3 коментара:

  1. Здравейте!

    Интересува ме визовият режим за Филипините и таксите им.

    Благодаря предварително

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здр.
      Дълга е темата за визовия режим във Филипините. Ще се постарая да напиша статия по въпроса, след второто удължаване тук. При пристигане дават 30 дни фрии. След това трябва да се плаща.

      Изтриване
    2. Филипини – визи и визови формалности
      Ето линк http://kayamping.blogspot.com/2013/11/blog-post.html

      Изтриване