Две бели маймуни в Давао

Част 1

Направихме грешка, като тръгнахме за Talicud Island с малко местна валута. След десетина дни престой на острова почти закъсахме с местната валута и се наложи спешно да търсим начин да отидем до Давао, единственото място където може да се обменят долари за филипинско песо.

Спазарихме се с Jimmi - управителя на Dayang Beach Resort, за 200 песо да се включим в чартърната лодка на рисорта до Davao и обратно.

Лодката пътува в случая основно да върне в Давао две филипински семейства които почиваха 3 дни тук, но това пътуване се съчетава с зареждане на ресорта с необходимите неща за ежедневието и покупката на материали за строежа на къщата която се строи в ресорта.

С нас в лодката пътува и възрастна двойка филипинци отглеждащи в съседство с Dayang Beach

копра в малка семейна кокосова плантация.

Производството на копра е основен източник на доходи на Talicud Island. За 3 месеца възрастната двойка е събрала и изсушила около 3000 кокосови ореха, от които е добила около 800 килограма копра. В Давао копрата им я изкупуват за 22 песо килограма. За цялото количество копра като си платят транспорта до Давао им остават около 17 000 песо. Това им е дохода на хорицата за 3 месеца. На месец се получава малко под 6 000 песо за двамата. Това е реалността за повечето селяни на острова.

Пътуването от Таликуд до Давао отнема на 20 местната лодка с която пътуваме около час.

Слизаме на пристанището Santa Anna в Davao и разполагаме с около 3 часа да да си обменим доларите за филипинско песо, да поразгледаме Давао и да понакупим малко плодове, тъй като на острова те са кът.

Кaто се слезе на пристанището и се излезе от него по едноименната улица Santa Anna Ave. е пълно с банки.

Ползвахме услугите на BDO Bank. При обявен курс на долара 42.70, смениха доларите ни за 42.75!

Не само ви банките, но и в по големите магазини има охрана облечена в хубави униформи. Това създава известно спокойствие.

Разхождайки се из основните булеварди на Давао се чувствахме спокойни, но не посмяхме да се впуснем из дебрите на малките улички, спрямо които нашите цигански гета изглеждат впечатляващо по-добре.

За трите часа през които обикаляхме из улиците на Давао не срещнахме нито един бял човек. Като си заобиколен навсякъде от местни започваш да се чувстваш като бяла маймуна. Не успяхме някак си да свикнем с това, че навсякъде привличаме вниманието на местните. Затова така и реших да кръстя тоя пост.

“Две бели маймуни в Давао.”

Към белите маймуни местните се обръщат със “Сър” и “Мем”. Очаквано има хора всякакви. Такива които искренно ти помагат или упътват, други които коректно ти продават нещо на реалната цена и трети които гледат да преметнат по всякъкъв начин белите маймуни. Най-вече с нереалните цени които обявяват за някой стоки.

Впечатлението ни от Давао е за.... ужасен град. За ..... мръсен град. За място което желаеш възможно най-бързо да напуснеш. Пълен контраст с Talicud Island. Поне с такова впечатление останахме от Давао след 3 часовата разходка из район от него с радиус около 1.5 км. от пристанището Santa Anna.

Движението в Давао е доста натоварено и автомобилните газове са първото нещо което те блъска в лицето. Филипинците карат превозните си средства с долнокачествен бензин струващ средно 55 песо за литър и дизел от около 45 песо за литър.

Тези лоши горива създават автомобилен смог поне 3 пъти по-голям спрямо аналогично движение на автомобили в България.

Търговия се върти почти навсякъде и миризмите на какво ли не са трудни за понасяне на моменти. Е, няма как изнежените бели маймуни трябва да свикватJ

Не успяхме да стигнем до Bankerohan Market – местната голяма плодово-зеленчукова борса. Напазарихме си плодове наслуки из града, нооо избора просто леко ни разочарова. Видяното като предлагане на плодове не е това което белите маймуни очакваха от фруктовата столица на Филипините.

Дуриани – се продават масово в началото на октомври на средна цена 25 песо килограма. Маранг – 30 песо. Манго - 45 песо. Ланзаронес – 50 песо. Банани – 15 песо. Ананас – 25-35 песо бройката в зависимост от големината им.

Навсякъде из Давао е пълно със складове спродаващи лук и чесън. Толкова много местни маймуни разчитат да припечелят от тази търговия, та ми се струва че надали някой е прокопсал от нея.

Уличните едални където хапват местните на по-голямата бяла маймуна и се сториха отвратителни. Местните обаче хапват здраво в тях и бизнеса им определено върви.

Ориентирането из Давао е сравнително лесно, защото на кръстовищата има стълбчета с табелки с имената на улиците и булевардите.

Две бели маймуни в Давао –част 2

Продължавам с описанието на впечатленията ни от Давао от следващите ни посещения в този голям, шумен, миризлив и мръсен град.

......Човек дори и добре да живее .....на съседните острови, от време на време му се налага да посещава Давао. Причините заа нас са основно четири.

Теглене на пари от ATM.
Покупка на плодове от Bankerohan Market
Покупка на разни необходими неща
Удължаване на визите ни.

Банки в Давао има много, поже би поне една дузина с поне 4-5 д узини техни офиси и банкомати. Тегленето на пари от банкоматите за нас обаче беше голям проблем, защото е малко сложен интерфейса и ни се получаваше трудно обикновено след 3-4 опита на различни банкомати.

Тук правилното продължение за да се дръпнат пари от наша дебитна карта е – WITHDRAW CASH.

Максималната сума която може да се тегли е 10 000 песо и банката си удържа 200 песо такса.

Bankerohan Market – огромен пазар на който се продава какво ли не, но се счита за меката на плодовете. Избор на плодове наистина тук има и те са на ниски цени, но стигнахме до ивода, че не си заслужава бъхтането по пътищата до тук само за да си купим плодове.

Ето снимки от Bankerohan Market:

Как се стига до Bankerohan Market:

От пристанището Santa Anna като се излезе на близкия успореден на морето булевард се маха на маршрутки Route 5 или Route 6. Те за 8 песо возят до Bankerohan Market.

На връщане обаче трябва да се вземе Route 10!

Тези маршрутки са най-масовия и евтин транспорт в Давао. Пътуването с тях си е интересно преживяванеJ

Търговията в Давао кипи с пълна сила буквално навсякъде.

Все пак две са основните места за пазаруване. Чайна таун и моловете.

Чайна таун е съвсем близо до Мangsaysay Market. Тук може да се намери буквално всичко.

Ето снимки от Чайна таун.

..................................................................................................................................................................

Всички статии в които съм описал пътешествието ни до Филипините подредени в хронологичен ред.

I. Идеята ни за пътешествие до Филипините и подготовката за осъществяването му.

Ха, ха. Доста розово съм си представял нещата преди да тръгнем:)

1. Живот в тропиците - мечти и опит за реализацията им

2. Дауншифтинг или нашата версия за бягство от "Системата"

3. Нашият дауншифтинг във Филипините - предварителни размисли

4. Към тропиците с подвижен дом събран в 300 литра

5. Живот на палатка в тропиците - стратегия за избягване на тайфуните и наводненията

6. Защо според мен Филипините са перфектната тропическа дестинация за нас

7. Филипини - обща информация

8. Планът ни за пътуване до Филипините

II. Приключенията ни из Mindanao.