От Isla Reta Beach Resort, Talicud Island дo Samal Camp Park, Samal Island

Заредени с закупените от Давао провизии се натоварваме рано сутринта на лодката си и потегляме от Isla Reta Beach Resort към Samal Island.

Намерението ни е ако случим добро време в морето да погребем около десетина километра до Samal Camp Park, който се намира в южния край на Samal Island.

С лодката си развиваме свръхзвуковата скорост от 2 км./час и се надяваме за около 5-6 часа да пристигнем в Samal Camp ParkJ

Трябва първо да пресечем протока между Таликуд и Самал, който е широк само малко повече от километър и да заобиколим най-южния нос на Самал, където обаче е доста открито и често вълните според местните са доста големи..

Времето на тръгване е прекрасно и ние сме обнадеждени за успеха на малкия ни гребен поход.

Още по средата на пресичането на протока между двата острова обаче, задухва силен вятър и се надига силна странична вълна от порядъка на 2-3 бала. Лодката ни за щастие се държи приличво в тези условия, дори когато вълните ни бият странично.

Скоростта ни обаче е .....никаква.

Едвам пъплим, въпреки че сериозно си гребемL

Подминаваме някъкъв скъпарски рисорт, в който не се вижда жива душа.

Малко по на юг от скъпарския рисорт решаваме да спрем да починем и да почакаме да се пооправи времето, за да продължим на юг покрай западните брегове на Самал.

Спирайки на едно тясно каменисто плажче осъзнаваме, че е отлив, и като дойде прилива тук пясък няма. Всичко се залива. Малко сме поприклещени от ситуацията. От една страна в морето не е добре да влизаме, тъй като времето се влошава, а от друга не е добре да оставаме на плажчето, тъй като след няколко часа като дойде прилива плаж тук няма да има.

Така се запознаваме с Рафел, мъж на средна възраст който току що е излязъл от водата, където е ловил риба с оръжие подобно на нашите хавайки.

Трудна е комуникацияга с него, тъй като английския му е почти никакъв, както и нашите познания на местния език разбира се.

Все пак успяваме да разберем, че на носа при това време ни чакат минимум 3 бала вълниL

След кратко съвещание със Снежа решаваме, че с гребането с тази лодка сме дотук. Имам приятното задължение да съобщя на Рафел решението на семейния съвет, че му подаряваме лодката си.

Той, естествено не може да повярва, та се налага да му обяснявам с голама мъка кога, къде, защо и как сме купили лодката, как сме стигнали до тук и защо по-принцип лодката не ни е нужна.

Постепенно той започва да ни вярва и да се радва по своему. Молим го само да ни осигури 2 мотора, които да ни закарат до Samal Camp Park.

Докато си обясняваме с Рафел всичко това неусетно сме заобиколени от дузина местни хлапета, които се редват заедно с него.

С общи усилия замъкваме багажа си до рибарското селище където живее Рафел.

Хлапетата естествено са неотлъчно около насJ

Пак се налага и тук с мъка да обяснявам, че не сме американци, от което местните са леко смутени и объркани.

Имам чуството, че за местните всички бели са американци и малцина от тях допукат, че бели има и европейци. Безмислено пък е да им се обяснява за България и други такива тъмни ИндииJ

Докато чакаме да ни организират транспорта с моторите се запознавам с .....адаша си!

Ей това бебе се оказва, че също се казва АндрейJ

Намира се междувременно едно младо момиче, което знае много добре английски и с нейна помощ на гърба на агриймънта с който съм купил лодката, дописвам, че подарявам лодката на Рафел и се подписвам.

Рафел е в тих възторг, а всички около нас са крайно любезни и добожелателни.

Най-накрая моторите с които трябва да тръгнем са намерени, нооо.... намат бензин.

Два литра щели да стигнат. Даваме 120 песо за две бутилки с бензин и сме готови за тръгване.

Изпращането ни е мило, трогателно и .... много прочувствено за нас.

Момчетата с моторите за около 20 минути въпреки лошия път ни закарват безпроблемно до Samal Camp Park

---------------------------------------------------------------------------------------------------------

Всички статии в които съм описал пътешествието ни до Филипините подредени в хронологичен ред.

I. Идеята ни за пътешествие до Филипините и подготовката за осъществяването му.

Ха, ха. Доста розово съм си представял нещата преди да тръгнем:)

1. Живот в тропиците - мечти и опит за реализацията им

2. Дауншифтинг или нашата версия за бягство от "Системата"

3. Нашият дауншифтинг във Филипините - предварителни размисли