Puerto Princesa City, Palawan, Philippines

Най- сетне сме в Palawan.
След два месеца доста безплодно скиторене из  Mindanao в търсене райски тропически местенца очакваме тук в туристическата дестинация номер 2 на Филипините както определят Palawan, да открием всичко за което сме мечтали.
В моите мечти всъщност Palawan винаги е бил мястото във Филипините за което най-много съм мечтал.
Още на летището в Puerto Princesa ни посрещат прекрасни билбордове рекламиращи островите около Еl Nido като най-красивите на света. За тях пък през последните три години не съм спирал да си мечтая и да кроя планове.
Тръпна от щастие на летището. Иде ми да се ощипя от радост, че най-сетне съм тук.
Според един от най-великите сайтове за всеки пътешественик Wikitravel столицата на провинция Palawan  - Puerto Princesa е определяна няколко пъти за най-чист и зелен град във Филипините.
Надяваме се най-сетне тук на Palawan  да видим  девствени джунгли и чиста природа. Ето ни в предверието на тропическия рай.....:)
Ха, ха, ха......
Да, да амаааа..... твърдо не! Белите маймуни май много розово са мечтали.
Реалността която виждаме тук  в столицата на Palawan ни потриса.
Тропически рай може би някъде по света има, нооооо.... той определено е доста далеч от тук.  
При пристигането си на Palawan прекарахме в Puerto Princesa само два дни, за да си починем преди да тръгнем за Port Barton и El Nido. На връщане обаче след като решихме да се махаме от Филипините и да се прибираме в България бяхме принудени да престоим в Puerto Princesa чакайки датата за полета ни към България цели 9 кошмарни дни.
Смрад, воня, мръсотия, шум, скъпотия.
Това е накратко мнението ни за Puerto Princesa. В града всъщност  не открихме нито едно местенце което да ни хареса. При всеки опит да открием такова се проваляхме и с радост се прибирахме в хотела си, който ни спасяваше в известна степен от кошмарите на града.
В центъра на Puerto Princesa има огромен билборд на който пише:

“PUERTO PRINCESA – The City of the Living God”


Ха,ха, ха. Без думи. Който е решил да посети Филипините трябва да подлага на съмнение всяко място което филипинците определят като хубаво или красиво. Техните критерии са  невероятно занижени. Кръщават с “Paradise” какво ли не. Примерно на плаж с морска вода която те биха оценили с 10 по десетобалната система, аз трудно бих дал повече от 4 и това е долната граница на скалата ми при която бих си топнал задните части вав водата!
Смрадта и вонята носеща се най-често от откритите канали за отпадни води  в Puerto Princesa  е гадост с която просто трябва да .....свикнеш. Отърване от нея няма. Тя е навсякъде и се вмирисваш от нея.
Отпадните води от всяка  местна къща се изливат в тези открити канали, които най-често са и от двете страни на улиците  и от там  .......сещате се къде нали -  в морето около града. 
А около морето също е трудно да издържи човек повече от 5 минути.  В морето водата е ..... УЖАСНА,  даже по-ужасна отколкото в Давао. За свястни плажове около града, който всъщност от 3 страни е заобграден с море просто не може и да се мисли. Отврат!
Имат един по уединен плаж който са кръстили “Pristine Beach”, рекламират го като “Paradise in the Heart of The  City”, сложили са му “Entrance Fee” от 25 песо, а като го видях си помислих, че не аз, а те дори да ми дават 10 пъти повече пари за да си потопя краката на този плаж не бих го направил.
Що ли ми трябваше да идвам тук и да видя всичко това? Как добре си живеех с розовите мечти за тропически райски местенца.....
Крайбрежната алея на Puerto Princesa наречена Baywalk е може би единственото място в града което радва окото и изглежда добре, нооооо как мирише тук снимката отдолу няма как да покаже. Просто ВОНЯ от отходните води изсипващи се в морето примесена с какво ли не от заведенийцата за хапване на открито разположени тук и припъркващите моторетки около тази уж пешеходна зона.


Мръсотията в града е почти навсякъде, но с нея сякаш по се свиква отколкото с вонята.
Основния транспорт в града са моторите, трайсикълите и малките маршрутни таксита. Те създават невероятен  шум и смог, който смесен с вонята от откритите отходни канали по улиците образува невероятен дихателен коктейл, който се чудиш как да поемеш – дали през носа, което често предизвиква повдигане, или през устата.
На Palawan не видяхме някакво производство на плодове и зеленчуци. Поради това цените на плодовете и зеленчуците са около 2 пъти по-скъпи отколкото в Давао. Местните филипинци са свикнали на лесни пари от чуждестранните туристи, което ги е направило много нагли когато обявяват цена на нещо на някой бял.
Ето и малко цени за бели маймуни:
- Манго – 90-100 песо;
- Банани – 40-50 песо;
- Папая – 40 песо;
- Зеле – 70-90 песо;
- Краставици – 50- 70 песо;
- Моркови – 80-100 песо – търговците слагат цена за ¼ кг. в опит да ловят балъци.;













Цените за местните понякога  са с една идея по-ниски, но твърде често и филипинците купуват на тези цени.
За месец обиколяйки из Palawan не видяхме някъде някой да отглежда нещо свястно за ядене дори в двора си!
Като изключим евтините  риба, ориз,  яйца и донякъде месо филипинците ядат само junk храна.


В магазините им свястна храна не можахме да намерим. Само junk и пак junk, от всякакво естество.
Palawan е топ производителя на кашу във Филипините. Цената на килограм кашу на пазара  в Пуерто Принцеса обаче е 380 песо, което е само с около десетина  процента по-евтино от цената му в България!
В Puerto Princesa има два пазара, като този който е в центъра на града е .... гадно място. Мръсно, вонящо, шумно и не толкова евтино колкото човек очаква.
В Puerto Princesa има  и два мола и от тях зареждат със стока и собствениците на малки магазинчета в цял Palawan. Това което са купили от моловете, обикновено третокачествено и junk  продават в магазинчетата си с 50 -100% надценка, без да им мигне окото.
Масовия транспорт в Puerto Princesa e с маршрутки и трайсикъли. Докато при маршрутките цената е фиксирана и е доста евтино, шофьорите на трайсикъли като видят бяла маймуна ииии  ..... режат глави. Нормалната цена в града е около 15 песо на километър, но на белите маймуни обявяват за подобно растояние цена от 60-70 песо!
Всъщност Филипините са си една бедна страна от третия свят. Това е реалността.
Това, че някакви си бели маймуни дошли за малко са си мислили че тук  е рай, си е само техен проблем.
На 99% от територията на Филипините  положението е точно такова каквото описах по-горе за столицата на Palawan. Бедност, мръсотия, мизерия и.... унищожена природа.
Останалия 1% са частни поддържани малко или много чисти местенца оформени в повечето случаи като доста скъпи ресорти, които стоят през повечето време полупразни.
Да се намери свободен обществен чист плаж  тук е .... невъзможно.
Просто няма такова място. Ако искаш да си на такова чисто местенце, първо трябва да го откриеш  под формата на някой Beach Resort и след това да си платиш за удоволствието за ходиш по чист пясък и да се къпеш в сравнително чиста морска вода. Ама пак не е сигурно, щото с долнопробни мръсни местенца кръстени от някой си Вeach Resort  със запленяващо име е пълно навсякъде.
Поради всичко това идеята ни да прекараме във Филипините повечко време в стил Free Camping и Kayamping e практически НЕВЪЗМОЖНА.
Тава установихме за 100-те си дни престой тук, от които 2/3 в Mindanao и 1/3 на Palawan.
Решихме вече, махаме се от тук и никога повече няма и да си помислим да се върнем.
Прибираме се в България, която е пълна с найстина райски местенца, които признавам си недостатъчно сме оценявали
Знаем поне две дузини такива, а съм сигурен че ще открием с времето и още.

 ----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Всички статии в които съм описал пътешествието ни до Филипините подредени в хронологичен ред.

I. Идеята ни за пътешествие до Филипините и подготовката за осъществяването му. 
Ха, ха. Доста розово съм си представял нещата преди да тръгнем:)

II. Приключенията ни из Mindanao.

III. Приключенията ни из Palawan.

IV. Обобщителна информация за приключенията ни из Филипините.

в
Етикети:

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)