100 дни във Филипините!

Хе,хе....две бели маймуни ровили  из интернет търсейки информация за Филипините, чели разни розови разкази, че там е целогодишно топло, красиво и евтино,  та се замечтали и те да отидат в този тропически рай......
Иииии  .....сътворили план.  Ама много хубав план, как с много малко пари ще си живуркат царски по разни райски тропически местенца…
Така се случи, че пътешествахме из Филипините точно 100 дни.  Планирахме да останем тук  минимум два пъти повече, а при положение, че ни хареса да останем  и поживеем във Филипините  година, дори две.
....... Даааааа, ама  не.
Предварителната ни информация за Филипините беше  с основен източник блоговете на пътешествалите из страната, които считах за достоверен източник от първа ръка.
Оказа се обаче, че в тези блогове болшинството от  пътешествениците са описвали  розовите си спомени от посетени за кратко от тях  красиви местенца., водени понякога и за носа от някой местен туристически гид.
Ние обаче сме свикнали да се водим сами. Считам, че ако някой те води нанякъде,  ти си просто екскурзиант. Ако се водиш сам ти си вече пътешественик. А като пътешестваш за да видиш нещо розово трябва да преминеш и през доста не розови места.
Накратко казано използвайки за обяснение основно розовия цвят, реалността във Филипините изобщо не е розова.
Филипините са бедна страна от третия свят и нищетата , мизерията  и  буклуците се виждат на 99% от територията и. За да видиш този 1% от страната  където е останала красота и чистота  трябва да преминеш първо през тези 99% нищета, мръсотия и воня.
Останалите тук таме красиви и чисти местенца  са окупирани под една или друга форма  от някого и  се рекламират  по всякъкъв начин от кого ли не с едничката цел да се привлекат повече туристи и да се спечелят повече пари. Тази схема  работи.
Туристите кълват като шарани примамени от красивите снимки и реклами на екзотични местенца. За да се види всяко едно красиво място във Филипините  обаче трябва да се плаща. Тук няма такива неща като безплатен и чист плаж, безплатно да отидеш и да видиш някаква природна забележителност като водопад например.
Всичко хубаво е заградено, принадлежи на някого и той си иска своята законна такса /Entrance Fee/.
Всяко запазено кътче природа е превърнато в някъкъв бизнес.
Тези туристи,  които са с много пари, отсядат в многозвездни хотели и си поръчват гидове които да ги водят по екзотични местенца спестявайки им ходенето из нищетата  няма как да разберат и усетят истинското положение на нещата във Филипините.
Никой тук ни най малко не го вълнува факта, че две бели маймуни примерно са свикнали да не плащат за да се радват на красотите на природата. Тук  на филипинците даже не им е ясно що е то Free Camping например.
Ха, ха. Всъщност няма никакви проблеми който има мерак да разпъне палатка на другите 99%  от територията на страната J. Само че тук вече ще става въпрос не за удоволствие, а за изпитание.
Типичното филипинско населено място е мизерно в истинския смисъл на думата, без значение дали става дума  за малко селце или голям град. Впечатление прави не толкова бедността. Има и заможни и много богати филипинци.  Има и изключително богати. Навсякъде се набива на очи  обаче мръсотията породена от бита на филипинците.
Типичния дом за многолюдните филипински семейства извън големите населени места е дървена колиба със стени от плетена рогозка, повдигната на около половин метър над земята. В пространството под къщата  живее добитъка – кокошки, свине, кози. Дворчето, ако има такова е кално в 99% от случаите. На никой не му идва дори на идея да хвърли малко чакъл,  да сложи някакви каменни плочи или ако е по заможен да бетонира дворчето си. Живеят си хората в калта като прасета и .... заедно с прасетата. Манията на филипинците обаче е да се поддържат чисти и най – редовно се къпят и перат. Къде ли?
Естествено че у дома си,.... на двора. Типичната филипинка постоянно пере в дворчето си на ръка в няколко черни големи легена. С тези тези легени се къпе в двора и цялото семейство. Отпадната вода се стича по прокопани вади по улиците там където има такива. Където е по-рядко населено и няма улици е по-добре положението. Където обаче е по-гъсто населено и има  улици нещата загрубават. От всяка къща  отпадната вода се стича по улиците, където са направени канали, а в по-големите градове  каналите дори  на места са и бетонирани Просто цялата канализация в населените места почти навсякъде е открита и върви най-често от двете страни на улиците пред домовете и магазинчетата на хората. От тези канали с отпадна вода всяко по-голямо населено място, където  има оформени улици ВОНИ, та се не трае. Вонята не е временна, а постоянна.  В големите градове като Puerto Princesa пък си е направо за противогаз, тъй  като тази воня от канализацията се смесва от автомобилния смог който е ужасен поради ниското качество на горивото което се използва.
Като завали дъжд пък  в дворчетата  около домовете на хората става трагично. А дъжд в тропиците вали често. Ако не всеки ден, то през ден, два вали.   
Недоумявам защо пред къщите и най-вече пред магазините си филипинците не слагат някаква настилка за да не газят калта???
Иначе като е по-сухичко  филипинките  постоянно метат и премитат калните си дворчета, нооооо.... изхвърлят боклука  пак в тези  отходни канали. 
Като пресичахме северен  Palawan от столицата му Puerto Princesa  до «ТОП» туристическата дестинация El Nido пътувахме около 6 часа  и от автобуса  наблюдавахме хиляди къщи от двете страни на пътя. Може  би една на всеки 500 къщи имаше някаква настилка в дворчето си, за да не  газят обитателите и калта!
Електричеството на Palawan е лукс, който малко хора могат да си позволят, дори когато го има. Масово се готви на дърва и дървени въглища направени от кокосови орехи. Поради това дори и в малките населени места постоянно от тези пушеци въздуха е задимен. В по-големите населени места пък пушека който създават готвещите домакини се смесва с автомобилния смог и вонята от откритата отпадна канализация. Ето този коктейл който трябва да се диша е уникален и страшен. Вмирисва чак душата ти.
Като бяхме в Puerto Princesa  си мечтаехме само за .....глътка чист въздух!
Еххххх , мечти. Въздуха в час пик на оживено кръстовище във Варна е поне 10 пъти по-приятен за дишане от въздуха на  почти всяка улица на Puerto Princesa!!!
Много обичам да се ровя в икономически статистики и да сравнявам....
Едно от интересните неща които винаги с любопитство съм сравнявал е стандарта на живот в отделните страни претеглен през така наречения индекс – Паритет на покупателната способност /РРР/.
Според този индекс стандарта на живот в България би трабвало да е около 3 пъти по-голям  отколкото във Филипините. Ето таблицата с данни за РРР в USD.

PPP
2005
2006
2007
2008
2009
2010
2011
България
9 840
10 790
11 340
13 250
13 290
13 250
13980
Малайзия
11 220
12 240
13 090
13 590
13 410
14 110
15190
Тайланд
6 420
6 890
7 420
7 730
7 540
8 120
8390
Индонезия
2840
3 200
3 470
3 740
3 910
4 170
4530
Филипини
3 170
3 220
3 490
3 680
3 680
3 950
4160

Може би това  донякъде е така. Средния българин разполага  в ежедневния си живот с доста повече екстри отколкото средния филипинец и това  за мен наблюдавал доста дълго бита на филипинците е повече от очевидно.
Очаквах обаче и при цените на хранителните продукти да има някаква доста  съществена разлика в наша полза.  В смисъл във Филипините да е доста по-евтино. На практика се оказа, че това съвсем не е така.
Цените на първичните непреработени хранителни продукти във Филипините са на подобни нива както в България, а в доста случаи и доста по-скъпи!
Реално в голяма заблуда съм живял мислейки си, че в бедните  страни  поради по-ниския стандарт на огромната част от населението храната е доста по-евтина. В  доста случаи  храната всъщност е доста по-скъпа, може би основно поради липса на достатъчно и рентабилно производство, а защо не и поради липса на субсидии за земеделските производители.
Винаги гледам цените на масов пазар в голям град за  да  правя  що годе коректни сравнения. Бях шокиран като видях цените морковите, зелето, краставиците, лука и доматите на Palawan. Средно двойно и дори тройно по-скъпи спрямо българските, при това за  доста нискокачествена  стока. Цените на храните, особенно за пресни плодове и зеленчуци са високи за обикновеното многолюдно филипинско семейство  и то естествено оцелява основно на ориз, риба която е евтина тук, яйца, някоя мръвка от гледано домашно животно иии ... евтините спагети. Обичайна гледка е да видиш деца и възрастни как си носят купичките с гол ориз и хапват като огладнеят.
Типичния магазин във Филпините /Sari-Sari Store/ е дървена барака със стени от рогозка, рядко по-голяма повече от 7-8 квадрата. Пред 95% от магазинчетата е .....кал и вонящ канал.
Приятно пазаруванеJ
Ха,  ха. Ако има какво де. А то на много малко места има нещо повече от продаваните навсякъде  оцет и соев сос, бира и безалкохолни, консерви, спагети и пакетирани евтини буклуци на  които децата  обаче се радват. 
В по-големите населени места асортимента се увеличава етествено, но калта не намалява. Вонята пък е в пъти повече. Ах тази воняяяя...... Заради нея май основно ми опротивя всичко във Филипините и все тази воня ми е в съзнанието. Сори.
Навсякъде по улиците на по-големите населени места има така наречените едални, всъщност доста нехигиенични места меко казано,  където филипинците обичат да хапват набързо сравнитело евтини забъркани в големи съдове манджи. Най-често ориз със всякакви видове мръвки и супи в големи тенджери.
Ние не се престрашихме да хапнем от тези местни шодьоври на гастрономическото изкуство.
Всеки си представя тропическия рай по свой си начин.
Ние винаги сме си го представяли като място отговарящо на следните  два най-важни и основни критерия:
-         Сравнително уединен чист плаж с чиста морска вода, където да можем да си разпънем палатката;
-         Лесен достъп до евтини и разнообразни плодове и зеленчуци.
За съжаление за 100 дни скитосване из Филипините не открихме място отговарящо едновременно и на двата критерия.
Уединени безплатни места с чист плаж и чиста морска вода, където да си разпънеш необезпокояван от никого палатката  и да си живееш в стил Free Camping НЯМА. Чистите приличащи на райски местенца са само в ресортите както  вече споменах, а в един ресорт няма как пък да намериш мечтаното усамотение. Все си под погледа на някой любопитен служител, пък бил той и чистач или охрана,  който си умира от любопитство и постоянно следи с крайчеца на окото си какво прави една  двойка бяла маймуни.  Е, няма пълно щастие. Бързо се примирихме с тези факти и приемахме с радост възможностите срещу 100-200-300 дори и 400 песо на денонощие да  си разпънем палатката в някой хубав Beach Resort.
Всъщност такива райски местенца открихме съвсем малко и затова ги изброявам в последователността в която ги посетихме:
- Dayang Beach Resort, Talicud Island  - наблизо има перфектни коралови рифове за шнорхелинг
- Isla Reta Beach Resort, Talicud Island - сравнително  добро място и комуникативно място
- Samal Camp Park - тук изкарахме 30 дни! Идеално място за продължителен дауншифтинг.
- Isla Jardin Del Mar BeachResort - райско място почти накрай света
- German Island - тук направихме чудесен каяк трип по островите на този малък архипелаг.
- Papaya beach, Bacuit Arhipelago - и тук не пропуснахме да наемем каяк и да пообиколим из островите, които местните рекламират като най-красивите на света.
Това е всичко което открихме за 100 дни и в някаква степен се доближава до оценката ни за райско тропическо местенце, но.... с много условности.
Ето карта с посетените от нас места във Филипините:

Както вече споменах, втория основен и важен за нас критерии за да определим една тропическо място като  райско беше наличието на възможности за лесен достъп до пазар с евтини и разнообразни плодове и зеленчуци.
Всъщност единственото място с евтини плодове и зеленчуци на Филипините е Mindanao и по-точно района на Davao, който се счита, че е фруктовата столица на Филипините.  За цените на плодовете и зеленчуците ще се спра по-надолу и малко по-подробно.
Така на практика се оказа, че сравнително наблизо до откритите от нас и споменати малко по-горе 6 прекрасни тропически местенца  пазари с евтини плодове и зеленчуци -  НЯМЯ.
Поради тази причина се оказа, че наличието на райско тропическо местенце е необходимо, но недостатъчно условие да се чувстваме в него като в рай.
Липсата на удобни източници за снабдяване с евтини плодове и зеленчуци в близост до откритите от нас райските местенца просто предопредели  провала на  основната ни идеята  за дългосрочно пребиваване в тропиците на някое прекрасно местенце за сравнително малко пари.
Да, във Филипините има хубави райски местенца.
Да, във Филипините има места където плодовете и зеленчучите са евтини.
Обаче.....
Във Филипините НЯМА такова място където на едно място да са изпълнени и двете условия., където непосредствено до някое райско местенце да има и пазар с евтини плодове и зеленчуци.
Надявах се, такова местенце да е Bantayan Ismand, но супертайфуна Haiyan провали плановете ни да проверим дали това наистина е така.
Който разполага с много пари за продължителен престой няма проблеми да намери райски местенца  във Филипините, най-вече в някой хубав Beach Resort и да се храни редовно с пресни плодовеи зеленчуци, но това ще му струва сума от минимум 1000 евро за месец. Ние смятахме, че ще можем да осъществим идеята си с около половината от тази сума, но.... мисля че това е практически невъзможно.
Всъщност, ако човек не е претенциозен към храната и  яде джънк храна е възможно да се изкара и с даста по-малка сума. Долната граница на разходите за двама човека според мен е около 350-400 евро, като в тази сема включвам - визи, малко транспорт, спане основно на платка, храна на основата на ориз, риба, яйца, банани и всякаква  джънк храна, която е евтина.
Това за нас обаче определено не е вариант, тъй като здравословното хранене ни е основен  житейски приоритет.
Ще се върна отново на цените на плодовете и зеленчуците, но за да опиша по-подробно нещата и да се видят ценовите резлики ще спомена основните дестинации където сме се заседявали по продължително и имахме непосредствен поглед върху пазарите с плодове и зеленчуци..
  1. Davao,
  2. Samal Island,
  3. Talicud Island ;
  4. Glan - Провинция Sarangini в най- южната част на Mindanao;
  5. Puerto Princesa, Palawan;
  6. Port Barton, Palawan,
  7. El Nido, Palawan,
  8. Manila
Та както вече няколко пъти споменах, тръгнахме за Филипините с очакване да си отядем на евтини тропически плодове насред райски тропически местенца.
Ха, ха.... какви мечтатели сме били...
Първата ни дестинация беше Davao и както вече споменах според проучването ми из нета този град  се си счита за фруктовата столица на Филипините. Информацията се оказа вярна. Особенно на основния пазар на Davao, който се казва Bankerohan и всъщност е доста противно  и мръсно място плодовете и зеленчуците са евтини и в изобилие.

Впоследствие пътувайки из другите части на Филипините винаги сравнявахме цените  на плодовете и зеленчуците с тези в  Davao, пък и с българските  и много често оставахме шокирани от драстичните разлики, които много често бяха в полза  на ....България!
Ето примери:
Банани: Във Филипините се продават основно 3-4 сорта с различна големина, като цените им имат известни разлики. За хубави банани на Mindanao плащахме средно от 10 до 15 песо. Рекорда ни е 5 песо за килограм банани на пазара  Bankerohan.!!!
Невероятно нали!
Айде сега да опиша постепенно ценовите рекорди за бананите, които са най-масово произвеждания плод във Флипините, но... в  обратна посока.
-         Glan, Sarangini – 20 песо за килограм;
-         Puerto Proncesa – 40-50 песо;
-         Port Barton – 40-50 песо;
-         Еl Nido – твъдо 60 песо;
-         Мanila50-60 песо по пазарите и 64-70 песо в супермаркетите. Бананите DOLE, които купуваме обикновено в България  и реално са най- добрите банани поне на външен вид,  в супермаркетите на Manila се продават за 70-75 песо! Това си е цена съпоставиме с тази в България!
За сведение - 1 филипинско песо=0.035лв.
Манго. Мангото е прекрасен плод. Не случайно според статистиката е на първо място по количества произведени в света. След него се нареждат бананите и чак на трето място са ябълките!!!
Сравнителен анализ на цените на мангото в отделните райони  на  Филипините през месец декември, тъй като през този месец реално се придвижвахме най –много и имахме конкретни наблюдения.
-         Davao35-45 песо
-         Samal Island – 50 песо
-         Glan, Sarangini – 60 песо за килограм;
-         Puerto Proncesa – 85-100 песо;
-         Port Barton – 120-140 песо;
-         Еl Nido – 100 - 120 песо;
-         Мanila – 70-100 песо, а в супермаркетите по моловете – 130 песо!
Кокосови орехи:
-         Samal и Talicud  Islandsоколо 10 песо за брой, а понякога и по- малко.
-         В градовете по улиците – средно около 25 песо
-         В туристическите райони – 25-50 песо.
Папая:
-         Davao5-12 песо за килограм
-         Samal Island около 10  песо за килограм
-         Glan, Sarangini – 15-20 песо за килограм;
-         Puerto Proncesa – 30 -35 песо;
-         Port Barton – 35-40 песо;
-         Еl Nido – 35 - 40 песо;
-         Мanila – 30 песо
Ананас:
-         Davao12-20 песо за килограм
-         Samal Island около 20-25  песо за килограм
-         Glan, Sarangini – 30 песо за килограм;
-         Puerto Proncesa50 -60 песо за брой тежащ малко над килограм;
-         Port Barton – няма ананаси;
-         Еl Nido60 песо за брой тежащ около килограм;
Дотук правих сравнителен анализ на петте най-произвеждани  и масово разпространени плодове във Филипините.
Всички останали плодове се срещат много по-рядко, особенно в по-малките населени места, където често единствения плод  който може да си купиш е банани.
Повечето от другите екзотични тропически плодове се срещат много рядко, само на  пазарите в големите градове и са скъпи.. При това на вкус не са нищо особенно.
След като видяхме какво е разнообразието и наличието по пазарите във Филипините на повечето тропически плодове, след като опитахме  повечето от тях, и видяхме  на какви цени се продават стигнахме до следните изводи:
-         Повечето тропически плодове изглеждат примамливо но всъщност на вкус не са нищо особенно. Освен масовите и описани по-горе банани, манго, кокоси, папая  и ананас бих добавил като плодове с добри според нас вкусови качества само маранг-а и сметановата ябълка която тук наричат Guayabano. Това е.
-         Разнообразието от плодове и зеленчуци на повечето места във Филипините е силно ограничено и дори на повечето места е сведено само до банани.
-         Цените на плодовете навсякъде с изключение на Davao и донякъде целия остров Mindanao са доста по-високи отколкото очаквахме и са масово недостъпни за обикновения филипинец!
-         През лятото разнообразието на плодове в България е много по-голямо, отколкото във Филипините! През зимата разнообразието на ЕВТИНИ плодове и зеленчуци в България с приблизително сравнимо с това във Филипините.
-         Цените на плодовете и зеленчуците като цяло в България са по-евтнини отколкото във Филипините при това с доста по-добро качество! 
Ето още цени във Филипините най- вече от  големите градове, където единствено има разнообразие, за да се види разликата в полза на България.
o       Ябълки / естествено внос / - 120-150 песо;
o       Грозде – 170 песо;
o       Моркови – 70-100 песо;
o       Краставици – 40-70 песо;
o       Картофи – 100 песо;
o       Лук – 80-10 песо;
От тези изводи лесно може да се определи, че България а не Филипините е райското място по отношение на евтини, качествени и масово продавани плодове и зеленчуци!
Живот на палатка в тропиците.
Това беше основната ни идея като планирахме това пътешествие.
Ние сме си стари къмпингари любители най-вече на Free Camping-a в стил Kayamping.
Ровейки се в нета за подходяща тропическа дестинация се спряхме по ред причини на Филипините.
На теория Филипините ни изглеждахе райската тропическа дестинация или поне така  си мислех преди да тръгнем за тази страна. Подробности за предварителните ми проучвания - тук.
За 100-те дни скиторене из Филипините обаче се убедихме, че тази страна всъщност изобщо не е подходяща за свободно къмпингуване.
Спасението ни беше в .......Beach Resort-ите. 
Нарекох тези места за почивка  "резервати за бели маймуни", тъй като единствено в тях  беше по-чисто и спокойно. 
От тези 100 дни скиторене из Филипините на палатка изкарахме 71 дни, през които  натрупахме и определен практически опит,  който мисля че ще ни е полезен при планиране на бъдещи пътешествия. Считам, че като  споделя този опит тук може да е полезен и на други хора решили да пътешестват по подобен начин..
Първо да похваля палатката ни  - Zayo Norsk 3. 
Прекрасна, удобна, здрава и издържлива на тропически дъждове.
В нея се спи комфортно в тропическите жеги, тъй като е с два входа, чрез които лесно се регулира притока на свеж въздух .
Перфектно предпазва и от всякакви тропически гадинки, за разлика от бунгалата /Gottages/ в повечето ресорти, в които лесно влизат какви ли не дребни твари – мухи, комари, мравки, бръмбари, гущери, раци.....
Палатката ни се справи отлично със силните тропически дъждове. А те бяха доста.
Не пропусна нито веднъж вода! С този нейн боен опит, вече и вярваме напълно и не се притесняваме от никакъв дъжд като сме с нея и в нея.

От тези 71 дни общо на палатка  в тропиците, през първите 40 дни спахме в нашата палатката  нон стоп.
Като легнахме след това на легло с матрак в един Beach Cottage  се позарадвахме доста от по- комфортните условия за спане, нооо....   се разочаровахме от нападенията на комари мухи и мравки.
Само да спомена, че мравките се явяват най-дразнещите същества в тропиците. Трудно е спасението от тях, особено що се касае до опазването на храната.
В градските хотели в които спахме условията си бяха нормални, нооо кеф във тях за нас нямаше. Дори да е лъскъв хотела, той е сред  градската джунгла, а тя никак не е приятна, особенно във Филипините.
Градските хотели за нас бяха просто място за принудителен престой на път за някъде. Резервирахме си стаи в хотелите само през Agoda  и проблеми с настаняването на място никога нямахме, а качеството на стаите отговаряше на това описано в сайта.
Като цяло от трите варианта за нощувка / Tent, Beach Cottage, Hotel /,  най-приятно за нас си остана спането на палатка в случаите когато я бяхме разпънали на хубави места, а те бяха повечето хубави само с едно изключение- Little Boracay 2.
По време на 40 дневното нон-стоп  къмпингуване на палатка си направих  експеримент. 
Реших да не се къпя с прясна вода, а само с морска, докато не почуствам някъкъв дискомфорт.
На 22-рия ден чак почуствах от солта щипене в слабините и прекратих експеримента.
За тези 22 дни къпейки в морето по няколко пъти на ден без след това да се къпя с прясна вода се чувствах прекрасно.
През първите дни леко се притеснявахме и от въздействието на силното тропическо слънце. През последните 5 лета по нашите плажове не бяхме ползвали слънцезащитни кремове. Решихме да продължим и в тропиците да караме без тях. 
Резултатът. 
Нямахме никакви проблеми с кожата. Дори не се обелихме. Е, стараехме се да не прекаляваме с престоя ни на слънце, а това в тропиците не е проблем, тъй като повечето плажове в ресортите имат естествени сенки от кокосови палми и други дървета.
Единствените опасни тропически твари които срещнахме скиторейки из Филипините бяха змиите.
Дали защото азиатците ядат какво ли не и най-вероятно са изяли повечето змии из джунглите си и по-дивите си места, но на сушата за целия си престой във Филипините видяхме само една змия.
Под водата обаче видяхме поне 20 морски змии от вида Walo-walo, които имат славата на изключително отровни. Всъщност доста време наблюдавах поведението на тези змии на почетно разтояние от минимум 4-5 метра. Не са агресивни. Водят си своя живот щъкайки най-често между коралите. Тъй като се налага на около  2 часа да излизат на повърхността за да си вземат въздух, точно в този момент е най-вероятно според мен да стане спречкване с някой плувец. Затова  препоръчвам плуване из тропически води винаги да е с маска 
Всъщност може би най-хубавото нещо което ще запомня от Филипините са кораловите рифове и десетките часовете прекарани с маска и шорхел сред тях.  Най-доброто което видяхме в това отношение е Coral Garden по западното крайбрежие на Talicud Island.
Тъй като си падаме по каямпинга търсехме всякаква  възможност да правим някакви каяк и каямпинг трипове. В първоначалната си еуфория още при пристигането си на Филипините малко прибързано даже си купихме лодка, една малка местна Banka, която обаче се оказа не много подходяща за морските ни трипове и впоследствие я подарихме на един филипинец в едно затънтено рибарско селце на Samal Island..
Като бяхме на Samal Camp Park пък имахме възможност да ползваме цял месец друга доста по-подходяща за гребане рибарска лодка /банка/ с която осъществявахме кратки трипове.
На Palawan пък на два пъти наемахме каяк в Port Barton и в El Nido  и реално това бяха най- вълнуващите и интересни дни от пътешествието ни из Филипините, тъй като практикувахме любимия си каямпинг сред един от най-хубавите островни архипелази в света.


Транспорт.
С транспорта на Филипините не сме имали никакъв сериозен проблем, тъй като по принцип той е  добре организиран и за наша радост доста евтин.
Пътуването между по-големите острови на Филипинския архипелаг е най-удобно, бързо и евтино с нискотарифните авиокомпании като Air Asia Zest и Cebu Pacific. Пътувахме 4 пъти между островите с тези две компании по маршрут:
Manila-Davao-Cebu-Puerto Princesa-Manila. Използвайки разни промоции и купувайки билети поне 10 дни предварително успявахме и при четирите пътувания да летим между островите за символични суми.
 Между островите пътуват и редови пътнически кораби, но цените при тях по-принцип са по-високи и не сме ги използвали.
Обществения междуградски автобусен транспорт който използвахме основно във Филипините е евтин, да не кажа много евтин, но.... не особенно комфортен. Ха, май не си спомням случай да сме пътували наистина комфортно. Ако автобусите свързват по-малки населени места пък пътуването е .....кошмарно, но ако се приеме като приключение е интересно.
Eто с този автобус пътувахме към Port Barton:)

Все пак  като цяло на почти непосещавания от  бели туристи Мindanao  обществения транспорт е доста по-добре организиран и по-добър, отколкото на  Palawan
Между Davao и General Santos се пътува дори съвсем прилично.
Ето автобусите на автогарата в Davao:

На Mindanao най-зле пътувахме от General Santos до Glan. Между двата града пътуват само маршрутни микробуси – ванове, които нормално  събират около 10 човека, но са пригодени по филипински да събират ....18 човека.
Шофьорите естествено не си и помислят тръгват докато не се съберат 18 пътника.
Ние пътувахме 18 възрастни с целия си багаж и три деца наредени  вътре точно като в консерва копърка.
В автобусите багажа на пътниците колкото и да е обемист не се таксуваJ.
Нито веднъж не сме платили за обемистия си багаж, а и не видяхме филипинците да плащат за него, въпреки че те пренасят с автобусите какво ли не. Хладилници, телевизоори, мебели, прасета, кокошки, риба, раци....
Може да е некомфортно пътуването с обществен автобус във Филипините, но си е интересно преживяване, ако успееш да го погледнеш от приключенската му страна. 
Седиш си в автобуса и .....чуваш как петел кукурига от някъкъв кашон. Филипинец притеснено те моли да внимаваш с ето оня кашон там, че е пълен с ....огромни раци. Мястото за багажа на пътниците почти винаги не достига и затова масово се използва покрива на автобусите, като често и хора пътуват покатерени на него. 
Филипинците са добри шофьори. Имат си местен стил  и правила на шофиране който определено им  вършат работа, въпреки че особенна толерантност на пътя  няма.   Клаксоните се използват повече от спирачкитеJ
Въпреки интензивния трафик както в градовете така и извън  тях  обаче, за стотината  дни прекарани тук  и пропътувани около 3000 километра по пътищата,  видяхме само една лека катастрофа между един мотор и един трайсикъл.
Такааааа.... стигнах и до прословутите трайсикъли.
Те са навсякъде във Филипините и са удобни за така наречената “последна миля” или до крайната точка до която се пътува.
Трайсиклистите са като таксиджиите във всеки един град. Винаги гледат как да измъкнат възможно повече пари от джоба ти. Средната цена на която возят трайсикълите е 10-15 песо на километър, нооооо може да ви прецакат с ред аргументи и с няколко пъти по-голяма тарифа. При пристигането си в El Nido не питахме за цената преди да наемем  трайсикъла и....бяхме «обрани» от трайсиклиста със 70 песо за  разтояние  от ......500 метра.
Трябва да се внимава с трайсиклистите, да се знае приблизителната цена за определения маршрут и да не се съгласявате на обявената от тях цена, ако не е в границите на средните тарифи за километър.
В големите градове като Davao и Manila пък да се пътува с такси по-удобно и  нерядко дори се оказва по- евтино отколкото с трайсикъл!
Филипинците.
Филипините е страна с население от 100 милиона човека, живеещи на няколко хиляди острова, говорещи няколко основни езика с десетки диалекти, с различна култура и манталитет. Трудно е да се сложат в един кюп и да се говори общо за всички тях.
Едни са хората в Manila, други са на някой затънтен остров. 
Това е нормално и във всяка една страна манталитета на хората от затънтените селца е различен от този на хората в големите градове.
Филипинците като цяло обаче определено са приятелски настроени към чужденците.  
Като те срещнат след поздрава придружен с усмивка “Hi”,  дежурния им въпрос е “Where You Going”?
Питат си ей тъка за учтивост и любопитство едновременно.
Като има кажеш накъде си се запътил най-често следва възклицание  от типа, че им е ясно  накъде отиваш  и.... интереса приключва.
Тъй като много обичаме пешеходния туризъм във всякакви форми, обикаляйки  пеша къде ли не за да видим както хубави места сред природата така и малки и големи населени места с цел да видим как живеят местните филипинци,  често се отзовавахме на места където просто инстинктивно започвахме да се озъртаме от притеснение да не ни се случи нещо. 
Особено из малките улички в кварталите гета на  големите градове това чувстно ни съпътстваше постоянно, нооо..... нищо не ни се случваше никога.
Направи ни впечатление различния манталитет на хората от Mindanao, които много ни допаднаха във всяко едно отношение   и  хората на Palawan, които  може би по някъкъв начин туристическия бум там е развалил.  
Всъщност хората правят и мястото където живеят.
На Mindanao се вижда, че има по-голям ред, нещата са по-организирани някак си, пътищата са по-добри,  в селските райони на всяко парче земя се произвежда нещо, цените почти на всичко са доста-ниски, хората са безкрайно коректни и не гледат да те преметнат дори с едно песо.
На Palawan  пък всичко което казах за Mindanao важи с обратен знак.
На Mindanao имахме само един случай с трайсиклист който искаше да ни преметне. На Palawan бяхме в перманентна защита, тъй като хората гледаха на нас като на торба с пари която трябва да бъде обрана.
Във Филипините е пълно с ..... травестити. Невероятно много са като количество. Предполагам, че поне 5% от мъжете са ..... жени. Ние бяхме доста шокирани в началото. В Давао като се постригвахме констатирахме, че около 70% от работещите във фризьорските салони са травестити! Обществото обаче е толерантно и приема травеститите съвсем нормално.
Филипинците са религиозна нация. В страната църквите са повече от ....училищата. Има  църкви дори в моловете! Църковната дейност е разнообразна и  доста разкрепостена. В църквите може да видиш  да свирят рок групи, да се изнасят лекции за здравословния начин на живот и превенция срещу СПИН. Това не значи обаче, че филипинците водят здравословен начин  на живот.
За тези 100 дни прекарани във Филипините видях само 2 човека да спортуват индивидуално! Групово обаче се спортува или по скоро се играе за забавление.  Баскетболни игрища  има и в най-малките населени места. Малки и големи са фенове на баскетбола и играят на какви ли не игрища много често сред локви или облаци прахоляк, от които те изобщо не се притесняват.
Билярда е другата страст на филипинците. Билярдната маса  с народ около нея може да се види навсякъде, дори и в най-затънтените места.
Караокето е следващата страст на Филипинците.
Мислех си, че ние българите сме музикална нация. Наблюдавайки филипинците  разбрах, че те са 10 пъти по- музикални от нас. Малки и големи пеят без да се притесняват от никой  и нищо на всякакви места. Седим си в автобуса и .... до нас някой започва да пее. Просто ей така. Пее си някаква песничка или приглася на музиката звучаща  от уредбата на автобуса.
Как си почиват филипинците през почивните си дни?
Избират някой ресорт. Плащат си входната такса, която обикновено  е някаква малка сума на човек, наемат някой Open Cottage ииии....... разпъват софрите. Ядене, пиене, песни и плицикане на брега  на морето на големи групи. Ако са за повече дни наемат Close Cottage в който често спят 2-3 пъти повече хора отколкото са леглата.
Един от начините  филипинците  да демонстрират богатството си е да  карат джип. Ама не някакво си малко джипче съответстващо на дребния им ръст, а мощен, огромен американски джип, в който те с дребните си размери изглеждат смешно поне в моите очи.
Манията да се води американски начин на живот сред филипинците  е повсеместна.
Американските концерни са превзели икономиката на Филипините и изсмукват жизнените сокове на страната. Бедния филипинец си умира от кеф да пие кока и пепси кола, да яде в Макдоналдс, Кентъки фрайт чикън и други подобни.
Какво е влиянието на Съединените щати върху Филипините се вижда  най-нагледно като се види как Американското посолство в Манила е разположено на най-хубавото място в града на скромната площ от над 100 декара!
Филипинците са майстори в правенето на ....деца. Могат го хората това нещо. Почти не се среща семейство с по-малко от 3 деца. Може би 3 деца е някаква общоприета норма за долна граница.  Всъщност доста семейства имат 4-6 деца и повече. Като разберат че някой бяла маймуна има само 1 или 2 деца възкликват:
Вай , Вай....! Смятят, че на това семейство нещо не му е наред.
Филипинците се радват като малки деца на децата си и успявят по свой си начин да им осигуряват според мен едно наистина безгрижно и щастливо детство.
Детството във филипините обаче приключва някъде на около 10-12 години. От там нататък .... работа под всякаква форма в помощ на многолюдното семейството, което за да се изхранва има нужда от работна ръка.
Образованието във Филипините на пръв поглед е на почит и това е видно от училищните сгради, които наред с църквите са най-приятните места създадени от човека по тези земи.
Доколкото успях да оценя нивото на образованието обаче, считам че то е на изключително ниско ниво. Очевидно образователната им система е проектирана да създава основно обслужващ персонал. Знанието на английски език се явява огромно предимство за филипинците. Около 10 милиона от тях работят в чужбина благодарение основно на езиковите си познания.
За филипинците белите са основно американци, които те просто боготворят.
Белите, в частност американците за тях са неизменно богати или много богати.
Постоянно се налагаше да обясняваме, че не сме американци и не сме богати:)
Малко от филипинците имат обща представа за Европа, а за тези 100 дни срещнахме само един,  който знаеше за държавата България и даже беше наясно, че столицата ни е София!
Мечтите на филипинците са основно две.
Първата е да се устроят на работа в някоя богата държава. Като ставаше ясно, че сме от Европа, постоянно бяхме питани дали не искаме да ги наемам и да работят за нас:)
Втората мечта най-вече на филипинките е ........ да се омъжат за някой бял. Доста от тях успяват. Видят ли бял човек подхода им е директен. Откровено си казват какво целят.
Всъщност много от  белите мъже които срещахме бродейки из Филипините бяха в компанията на филипинки. Понякога двойките отстрани изглеждаха доста странно за нас, като например 67 американец женен за 23 годишна филипинка.....
Филипинците са морска нация. При наличието на 7007 филипински острова с обща брегова линия дълга над 36 000 километра, това е повече от естествено. Приблизително една четвърт  от филипинците се препитават по един или друг начин от морето. Улова на риба и най-различни морски твари  в крайбрежните води за тях е ежедневие. В този улов участват по един или друг начин както малки деца, така и доста възрастни, включително баби. По пазарите  рибата е много евтина. Цените варират от 60 до 200 песо за килограм в зависимост от вида на рибата. Професионалистите рибари най-често се ориентират към улов на риба тон, чиято изкупна цена е около 200 песо на килограм.
Много често между близки острови транспорта е основно с малки рибарски лодки наричани банки. Ето на снимката отдолу как майка води с лодка трите си деца на училище.
Другия основен източник на доходи за филипинците са кокосовите орехи. Препитанието на един от всеки петима филипинци е свързано с кокосовия сектор. Около 95% от кокосовите дървета са в ръцете на дребни собственици притежаващи средно по около 10-20 декара. Според статистиката от последните години Филипините  заедно с Индонезия и Индия осигуряват около 70% от глобалния износ на кокосови продукти. Според Филипинската кокосова служба в страната има около 340 милиона плододаващи дървета.
Забелязах, че дори в ресортите всяка кокосова палма е номерирана и явно се води на някъкъв отчат!  Изкупните цени на кокосовите оорехи през последните години са доста ниски. Килограм обелен кокосов  орех се изкупува за около  5 песо, което е около 17 стотинки.
В нашето Метро едно такова малко кокосово орехче тежащо около 250 грама се продава за 1.60 лева. Така излиза, че килограм кокосови орехи в Метро се продава за около 6.40 лева!  Излиза, че на нас неинформираните купувачи аборигените известната търговска верига Метро ни продава кокосовите орехи с над 3500 % печалба спрямо цената на която се изкупуват кокосовите орехи във Филипините!!!
С цените на  кокосовото олио е подобно положението. Във стандартен супермаркет във Филипините 1 литър кокосово олиио струва около 100 песо, равняващи се на около 3.50лв.
В нашето Метро опаковка от 200мл. с кокосово олио струва ..... 10 лева!!!
Правят има няма 1500% печалба.
Обирджиииииии.....!!!
Копрата, която е бялата сърцевина на кокосовите орехи се изкупува от местните плантации за  около 22 песо. При тази изкупна  цена, ако едно филипинско семейство което има около  10 декара кокосова плантация, ще има доход приблизително около 1 000 евро на година. А често на такива семейства дохода от кокосовата им плантация е единствен.
От кокосовата палма филипинците правят чудесно кокосово вино което те наричат Tuba. Как се прави това вино съм описал тук.
Алкохола и цигарите във Филипините са много евтини  и поради това тук е рай за хората обичащи да си пийват и павкат. Въпреки че филипинците обичат доста да си пийват, ние не видяхме някакви екшън изпълнения от пияни индивиди.
Филипинците са изключително толерантни един към друг. През цялото ни скиторене сред тях се учудвам и до сега, че не видяхме някаква караница между тях. Дори не успяхме да доловим поне повишаване на тон от тякой спрямо друг!!!
Степента на мирното съжителство между бедни ибогати направо е невероятно.
Пример:
В централната част на Манила  има огромно заградено с висока ограда голф игрище.  Самото голф игрище сигурно  е с площ около 100 декара. Минавайки покрай него наблюдавахме как 5-6 богаташа си играят спокойно голф . Отвън оградата на голф игрището има около 15 метра широка тревна площ с различни дървета и след това е огромен булевард. На тази тревна площ около оградата на голф игрището живеят на малки групички около 500 бездомници. Тази тревна площ около голф игрището реално им е дома. На това  място те спят, готвят си, къпят се, изхождат се..... Живеят си хората. Дори не обръщат внимание на богаташите вътре в голф игрището. На богаташите пък изобщо не им пука за бездомниците зад оградата. Накратко казано - мирно съвместно съществуване между два безкрайно различни свята!!!

Филипинците и личната им хигиена.
Почти всички филипинци полагат усилия да изглеждат добре. Изключение като че ли правят само бездомниците които спят по улиците на големите градове и основно в Манила. 
Дори и в най-затънтените селца обикновените филипинци макар и крайно бедни  държат на външния си вид и постоянно  се къпят и перат. Стараят се също и да се обличат модерно.
Бита им обаче  е такъв, че по-големите им населени места  са ужасно мръсни и вонящи. Местните обаче това изобщо не ги впечатлява. Стига  им те самите да са изкъпани, пременени и да изглеждат добре. Това че местообитанията  им приличат  на  кочина  сякяш не е тяхен проблем.
Голяма част от филипинците считат за нормално да се  облекчават по малка нужда практически навсякъде. Даже и не се крият. Просто застават до най-близката ограда където ги е хванал зора и .... поливат. Някой места са така здраво поляти, че покрай  тях на 10 метра не се диша....

На пазар във Филипините.
Пазарът във всеки един град е място където би трябвало  с удоволствие  човек да се разходи и да си напазарува пресни продукти.
Във Филипините обаче пазарите в по-големите градове са ....шумно, вонящо и мръсно място където  се продават плодове и зеленчучи на високи за местния стандарт цени.
В по-малките населени места където има изградени така наречените Public Market разнообразието най-често се изчерпва с два-три вида плодове и зеленчуци.
В най-малките населени места има само малки магазинчета, така наречените Sari Sari Store, където много рядко може да се види да се продава нещо повече от банани. Аз на тези магазинчета започнах да им викам Junk Store, тъй като в тях свястна храна няма.
Моловете.
В големите градове  има по няколко мола, а в Манила сигурно са над 50.
В моловете на големите градове като Davao и Puerto Princesa може да се купи почти всичко което може да се купи и в един български мол, с тази разлика, че масово стоките са със забележимо по-ниско качество. Това важи както за хранителните, така и за нехранителните стоки.
Моловете в Mанила обаче са  поне едно ниво над нашите, като някой от тях са просто с впечатляващи размери. Всъщност третия по големина МОЛ в света се намира  в Манила. Казва се Mall of Asia и е трудно да се обиколи за един ден. Ние поне не можахме, ама и не се старахме много,  щото не си падаме по молове.
Мanila има славата на ужасен град. Това в много отношения е вярно, но примерно  огромен район около Mall of Asia е  с впечатляваща  инфраструктура на която могат да завидят много градове. Може би филипинското правителство се стреми тук да направи нещо, което да е лицето на Филипините и има изгледи да успее в това си начинание. Ако  има място в Манила където с някакво удоволствие и спокойствие човек може да се разхожда, това е точно  и само този район.
Има части от престижните квартали в Манила които редовно се почистват и изглеждат прилично, но дори и там могат да се видят бездомници.
А бездомниците в града са огромно количество. Живеят по улиците.  Там  те спят, ядат, ходят по естествена нужда, перат се  и се ......къпят........ с дрехите.  
Мястото в Манила където може  да се напазари сравнително евтино е ..... China Town. Заема огромна територия в квартал Binondo и всъщност е най-стария China Town в света!  Не видяхме по нещо да му личи, че е толкова стар, но определено тук е шумно, мръсно, вонящо иии......все пак  някак си колоритно. Лудница е и  успяхме да издържим  на това място само около 2 часа.
Често ние българите се оплакваме, че цените по магазините ни са с европейски цени, а заплатите ни са български.
Споко. Не сме само ние на този хал. При филипинците положението е дори още по-лошо. Доходите им са средно два-три пъти по-ниски от нашите, при съпоставими с нашите цени на повечето стоки. А най-лошото с цените там е, че качествената прясна храна е изключително скъпа.
............
Имах мечта да видя прехвалените тропически острови на Филипините.
Е, видях ги и....... в голяма степен останах разочарован.
Сигурно и други като мен са имали и имат и сега подобна мечта да видят райските  тропически  острови на Филипините.
Надявам се с този пост да съм допринесъл за това тези мечтатели да видят по цялостно филипинската действителност, а не само тази от рекламите от които всъщност се формират голяма част от хорските мечти за тропически дестинации.
Изминахме около 25 000 километра  за да стигнем до Филипините, да обиколим част от страната и да разберем, че райските кътчета там всъщност са много малко и не си струва чак толкова много  пътуването до тях. 
България не е тропическа страна, но според нас е поне 10 пъти по-райска от Филипините в почти всички отношения.
Преди мислех, че Варна е голям мръсен град.
Сега, като се прибрахме от Филипините ми се струва, че Варна е един много, много чист и приятен за живеене град.....
Януари 2014г.

Всички статии в които съм описал пътешествието ни до Филипините подредени в хронологичен ред.

I. Идеята ни за пътешествие до Филипините и подготовката за осъществяването му. 
Ха, ха. Доста розово съм си представял нещата преди да тръгнем:)

II. Приключенията ни из Mindanao.

III. Приключенията ни из Palawan.

IV. Обобщителна информация за приключенията ни из Филипините.

6 коментара:

  1. Много ми хареса целия пътепис и снимките.Поздрав и приятни бъдещи приключения!!

    ОтговорИзтриване
  2. Еха само като прочетох това заглавие и започнах малко да ви завиждам толкова много дни да прекарате на Филипините е страхотно.Да си призная доста ме учуди това че там хората не спортуват така индивидуално както сме свикнали тук в България, но пък поне са добри играчи в отбор.Страхотно е че са помислили и за отпадната вода ,която се стича по прокопани вади по улиците там където има такива. Интересно е как от всяка къща отпадната вода се стича по улиците, където са направени канали, хората мислят как е по добре за тях.Продължавайте да пътувате.

    ОтговорИзтриване
  3. Приват!Прекрасен блог.Интересува ме мнението ви за 2 та вида раници след като ги тествахте 100 дена.Добър вариянт ли се оказват за пътуване.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Привет и от мен!
      Интересен въпрос ми задаваш относно раниците.
      При избора на тези раници се ръководех основно от идеята, да са водоустойчиви, тъй като предварителния ни план си включваше каямпинг приключения.
      Големите 150 литрови раници дори и напълнени с около 25 килограма обемист багаж се оказаха много удобни и здрави за кратки преходи от порядъка на около 1 километър. Реално не ни се е и налагало да вървим с тях на по-големи разстояния:)
      Стараехме се да ги пазим за да не се пробият или скъсат някъде, тъй като от дългогодишен опит сме наясно колко е кофти да пренасяш багажа си в пробита такава суха торба с каяк.
      Проблема ни беше, че при толкова продължително пътуване със самолети, автобуси, микробуси, тук-туци, мотори, лодки и корабчета много често бяхме принудени дапредаваме тези драйсакове в ръцете на служителите на тези презозни средства, а тези хора в общия случай не се стараеха да ги пазят.
      Постепенно тук таме се появиха дребни едва забележими с око дупчици по сухите торби, които не бяха проблем за пренос на багажа ни по суша, но в последните ни каямпинг трипове в района на El Nido на няколко пъти понамокрихме имуществото си.
      Ако трябва да правим подобно пътешествие в бъдеще пак бих разчитал на подобни драйсакове.
      Малките 30 литрови водоустойчиви раници издържаха на всичко и не сме имали никакви проблеми с тях. Малко нестандартно и неудобно е закопчаването им обаче. След като се навие няколко пъти горната част, закопчаването става долу, а не горе.
      Ако си купуваме пак подобни водоустойчиви раници бих избрал такива с горно закопчаване.
      Малките водоустойчиви раници бяха удобни както за кратки еднодневни преходи с каяк или лодка /банка/, така и за преходи из природата.
      В градовете пак с тях си ходехме да пазаруваме храна.
      Накратко - универсални раници.

      Изтриване