С каяк и палатка сред природата. - Kayamping - (Kayaking and Camping) . : Язовир Ивайловград

/Гай за каяк туристи/
Язовир Ивайловград е най-дългия в България - 36км, а дължината на бреговата му ивица е цели 64 километра.
Той е третият язовир по течението на река Арда след язовир Кърджали и язовир Студен кладенец.
Язовир Ивайловград условно бих разделил на три отделни части:

Западна - тясна, дълга и труднодостъпна;

Средна - широка, леснодостъпна и обикновено окупирана от къмпингуващи рибари;

Източна- определено най-красива. Такава красота събрана на едно място е трудно да си представи човек. Трябва да се види и почувства.
Точно в Източната част на язовира се намира местността "Кован Кая", единствената защитена територия в района със статут на природна забележителност. Всъщност част от ПЗ "Кован Кая" е дъно на изгаснал вулкан и това обяснява удивителните скални образувания в района.
Западно от ПЗ "Кован Кая" се намира прекрасната защитената местност "Патронка", където може да се види защитения белоглав лешояд и още десетки видове птици.
Язовира е перфектен за каяк туризъм, риболов и къмпингуване.

Забележителности:
- Природна забележителност и защитена местност "Кован Кая";
- Защитена местност "Патронка";
- Язовирната стена;
- Многобройни места за риболов и къмпингуване;

Удобно място за подход с автомобил:
- село Бориславци.

Удобни и добри места за бивакуване от каякари:
- Вижте снимките по-долу.

Екология:
- Средната част на язовира е доста замърсена от многобройните рибари и къмпингари;
- Източната част на язовира е сравнително чиста, но тъй като се намира под района на Бориславци като придойдат високите води отпадъците попадат тук;
- Западната част на язовира е най-чиста. Не само защото там са защитените местности, а и защото над нулата на язовира далеч нагоре по поречието на река Арда няма сериозни замърсители. Стената на язовир Студен кладенец пък, който е над язовир Ивайловград спира буклуците от горните два язовира.

Оценка на каяк пътешествието ни по десетобалната система - 7.33:
- Преживявания и емоции - 8;
- Природа, Скални форми, флора и фауна -8
- Екология - 6;

Гребането:
Направихме пълна обиколка на язовир Ивайловград за три дни и по точно за около 50 часа. Това включва почивките и бивакуването-2 нощи. Изминахме около 68 километра. Впечатленията ни: Незабравими.

Маршрута ни на движение в Wikiloc: За да видите картата в по-голям мащаб натиснете зеленото флагче.

Ето и карта с основните ориентири, местности и забележителности на язовир Иваиловград:

Започнахме каяк пътешествието си из водите на язовир Ивайловград източно от село Бориславци. Бреговете на язовира около селото са равни и ниски. Това се използва от много рибари, които къмпингуват около селото.

Тръгнахме на изток към стената на язовира и оставихме село Бориславци зад гърба си.

Брега североизточно от нас е окупиран от къмпингуващи рибари, тъй като и той е леснодостъпен за автомобили.

Брега на югозапад също е удобен за къмпингуване.

На носа северно от развъдник Кочаш забелязваме хубав навес и решаваме да спрем за да си починем от шест часовото пътуване до язовира.

Паркираме каяка и се настаняваме под навеса.

Пред нас на север се открива прекрасна гледка.

След кратка почивка отново сме с греблата в ръце и гребем на югоизток. Брега северно от нас.

Брега на юг.

Приближаваме нос Ешиктепе.

Ръкава източно от нос Ешиктепе.

Източно от нос Ешиктепе брега е равнинен и окупиран от къмпингуващи рибари.

Гребем на изток към дом Арда.

Ето го и него.

Тук отглеждат елени до самия бряг на язовира.

Моста пред дом Арда.

Оставяме дом Арда зад гърба си.

Напускаме широката част на язовир Ивайловград.

Навлизаме в тясната дълга около 18 километра част на язовира с първа цел стената.

На южния бряг в далечината се извисява връх Калето.

Типичния бряг за района.

Приближаваме Калето.

Макар и доста рядко на двата бряга се срещат места удобни за риболов и бивакуване.

Най-често тези места са достъпни единствено по вода.

Навлизаме в меандъра при хребета Дългия Бурун.

Северозападния завой на меандъра.

В най-северната част на Дългия бурун има две удобни рибарски местенца.

Вече гребем във водите източно от Дългия бурун.

Тук виждаме само едно удобно място за бивакуване до което по картата виждаме че води черен път от село Камилски дол.

Северозападно от връх Чуката на южния бряг съзираме няколко хижи които на са отбелязани на картата.

Спираме при хижите да си починем и да си напълним вода от хубавата чешма която е изградена тук.

Продължаваме да гребем на изток и тъй като започва да се свечерява започваме за търсим удобно място за нощуване.

Малкото удобни места които съзираме са заети от рибари. Щем не щем продължаваме да гребем напред към стената на язовира.

Спираме на първото удобно свободно място за бивакуване в източната част на носа образуван от меандъра при хребета Алибозовите пожари.

Нощуваме в борова горичка на брега която е доста замърсена, тъй като до мястото води черен път от село Камилски дол, което е само на 2 км. по на север.

Рано сутринта поемаме на изток към стената на язовир Ивайловград.

На север в далечината съзираме село Камилски дол.

На брега в околността се виждат десетина рибарски хижи.

Подминаваме водната петолъчка и гребем към стената. това е последния завой преди нея.

Ето я и стената на язовир Ивайловград.

Речното корито зад стената.

Потегляме обратно на запад към нулата на язовира, която е на 36 километра от стената.

Подминаваме двата южни ръкава на водната петолъчка.

Това е северния ръкав на петолъчката.

Бреговете на дългия прав участък между Могилата и Чуката са красиви, но сравнително еднообразни. Рядко скали разннообразяват пейзажа.

Пред нас е средата на меандъра при дългия Бурун.

Решаваме да спрем да починем на това хубаво местенце на носа на Дългия Бурун.

Паркираме каяка.

Къпем се.

Правим си малък пикник.

След кратката почивка отново хващаме греблата. Скоро излизаме от меандъра на Дългия Бурун и в далечината съзираме края на тесния участък от язовира и началото на широкия.

Ръкава между Калето и Белия Кайряк.

Навлизаме в широката част на язовир Ивайловград. Северно от нас е дом Арда.

Пред нас на северозапад е полуостров Ешиктепе.

От южната ни страна остава Белия Кайряк.

Гребем по средета на язовира и приближаваме Ешиктепе.

От южната страна района е достъпен за автомобили по черни пътища и има около десетина рибарски бивака.

Пред нас е тесния участък от язовира южно от село Бориславци.

До тази топола южно от Бориславци на брега на язовира има чешма от която си пълним вода.

Пред нас е Чалика.

В югозападната част на полуострова при село Бориславци стадо крави и къмпингуващи рибари кротко съжителстват.

Брега от южната страна на язовира под село Бориславци.

Красива върба в източната част на меаднъра при Чалика.

Типичната растителност в района.

Гребем покрай източната страна на меандъра на Чалика.

По план кледайки картата предварително си бяхме наумили да нощуваме на Чалика, защото е нисък и лесно достъпен. По брега му обаче е минирано от крави и променяме плана си.

Слънцето се скрива бързо и ние сме принудени да побързаме с избора на място за бивакуване през нощта. Решаваме да нощуваме от северната страна на язовира при меандъра на Чалика точно в централната му част.

На сутринта се изкачвам на хълма над бивака ни за да снимам прекрасния пейзаж. Пред нас е Чалика а в дясно от него в далечината са скалите на защитената местност Патронка.

Слизам от хълма над бивака, а Снежа вече е съборила палатката и дооправя багажа.

Готови сме да тръгваме. Хладничко е сутринта и Снежа се е пооблякла добре.

Само след няколко минути гребане пред нас се изпречва острова в северозападната част на меандъра на Чалика. От тук до крайната ни точка започват едни невероятни красоти.

Мушваме се от южната страна на острова.

Водата е като огледало и се гребе невероятно леко.

Водното огледало отразява десния бряг.

В далечината вече се виждат скалите на защитена местност Патронка.

Красотата е неописуема.

Водното огледало перфектно отразява околните скали.

Гребем захласнати от това което виждаме.

Постепенно излизаме от меандъра при Чалика.

Пред нас е защитената местност Патронка.

Тишина, спокойствие и великолепна гледка.

Скалите впечатляват и респектират.

Радваме се, че това чудо на природата е защитено от закона.

Гребем на изток към сърцето на защитената местност.

Северно от ЗМ Патронка района не е защитен със закон, но също е много красив.

Попадаме на табелите указващи какво и що относно защитената местност и спираме.

Продължаваме да гребем към следващата ни цел-най - западната точка на язовир Ивайловград и природната забележителност Кован Кая.

Тук вече започва да се усеща речното течение. Водата става жълтеникава.

Става все по-плитко.

Само на 1200 метра пред нас е центъра на меандъра и скалите на Природната забележителност "Кован Кая". Това всъщност е кратера на отдавна изгаснал вулкан.

С каяка дотук.

Оставяме каяка и продължаваме пеша.

Реката тук се разделя на два ръкава. Този е тесния северен.

По широкия южен ръкав. Гребането обаче е невъзможно.

Тук реално е нулата на язовир Ивайловград. Само на 500 метра от скалите на ПЗ "Кован Кая". Решаваме, че сме до тук на запад.

Поемаме обратно към каяка.

Потегляме отново на изток към крайната ни цел източно от Бориславци.

При табелите на ПЗ "Кован Кая" се е настанило стадо крави и нейде по баирите се чува гласа на стопанина им който се мъчи да ги събере.

За кратко спираме за да се порадваме на скаличките.

Скалите на северния бряг на ЗМ"Патронка" .

Още скали от северния бряг.

Северната страна на язовира над ЗМ "Патронка" е осеяна с няколко хубави пясъчни плажчета.

Тази хубост за съжаление е минирана от пасящите крави в околността.

При всички случаи обаче плажчетата кефят. В целия този район видяхме само една палатка. Огромен кеф за търсещите уединение.

Гребем към Чалика където стадо крави търсят прохлада.

Продължаваме към Бориславци където къмпингари рибари са окупирали брега югоизточно от селото.

Отново навлизаме в широката средна част на язовир Ивайловград.

Скоро съзираме колата си, където приключваме 66 километровото гребане из язовир Ивайловград.

Товарим се на колата и потегляме към град Маджарово за да видим отвисоко красотите на ПЗ "Кован Кая". Това е меандъра при Чалика. В дъното от ляво бивакувахме втората нощ.