Чаирските езера

На връщане от остров Лефкада в Гърция  решихме да се помотаме няколко дни из Родопите. Избрахме си района на Чаирските езера. За изходен пункт избрахме района на Триград. Като пристигнахме си избрахме да преспим в хижа "Триградски скали", която е една нормална хижа с нормялни условия. На паркинга пред хижата оставихме безпроблемно  колата натоварена с каяка за 3 дни, през които се мотахме с раниците по баирите в района.
За тези 3 дни трекинг изминахме с релаксиращо темпо около 34 километра с две преспивания в туристическа база "Чаирски езера".  Тази база въпреки че е доста високо в планината и сравнително трудно достъпна приятно ни  изненада с приличните условия които предлага на туристите.
Маршрут на трекинга:
  • Хижа "Триградски скали";
  • Пещера "Дяволското гърло"
  • Триградско ждрело;
  • Чаирско ждрело;
  • Хижа "Чаирски езера";
  • с. Мугла;
  • Хижа "Чаирски езера";
  • Триград
По маршрута ни харесаха следните забележителности:
  • Пещера "Дяволското гърло"
  • Триградско ждрело;
  • Чаирско ждрело;
  • Чаирските езера;
  • Района между хижа "Чаирски езера" и обезлюденото село Чамла;
  • Маршрута от хижа "Чаирски езера" до Триград.
Карта на трекинга  в Wikilok:


Топокгавска карта в мащаб 1:50000 може да намерите тук:
http://maps.vlasenko.net/soviet-military-topographic-map/map50k.html

Описание на трекинга със снимки:


Преспиваме в хижа "Триградски скали", на паркинга на която оставяме колата с каяка за 3  дни докато бродим из околните баири и ждрела.


Паркинга пред хижа "Триградски скали" и изгледа от стаята ни.



Поемаме надолу от хижата към пещерата "Дяволското гърло". Това е реката преди да врезе в пещерата.

Триградското ждрело някъде под пещерата "Дяволското гърло".

Пътя се вие покрай Триградска река. Ждрелото е живописно и през голяма част  от деня усойно.

Там където Чаирска река се влива в река Триградска започва Чаирското ждрело. Още в началото на черния път който се вие от двете страни на река Чаирска е поставена тази табела предупреждаваща за мечките в района. Споко. Не се шашкайте. Тук мечки няма. Според местните които  говорихме мечките са доста по-нависоко, основно  в  ройона югозападно от туристическа база "Чаирски езера". Хижаря в базата ще ви обясни ако стигнете до там. 

Каменистия черен път покрай Чайрска река в близост до вливането и в река Триградска.

Махаме крачоли натоварени като  магарета с раниците нагоре срещу течението на река Чаирска.

Чаирското ждрело е живописно, но усойно поради високите скали от двете страни на реката.

Където слънцето огрява е голям кеф.

 
Като  стигнете тоя мост внимавайте. Преди моста в ляво от реката има тясна пътека водеща директно към Туристическа база "Чаирски езера". Ние имахме доста време и избрахме обиколния път по моста и основния път водещ към туристическата база.

Това е табелата по кратката тясна пътека в ляво от моста водеща директно към туристичаската база. Показва пътя към с. Гела, ама дотам е мноооооооого далеко, ама до тристичаска база "Чаирски езера" е близо.

Подминаваме моста и движим по основния път по който сещнахме един джип:) и никакви мечки. Сега се бъзикам, ама като вървяхме не знаехме, че мечки тук няма, а са доста по - нависоко в най-дивите части на планината.

Маркировката по пътя къч туристическата база.

Като погледнеш нагоре може да ти се сецне врата:)

Скалната арка. 

Място за почивка и ориентиране. Малко след тази беседка се пресича за  последно реката и след  кратко изкачване се достига до Чаирските езера.

Последното пресичане на реката.

Последното изкачваане преди Чаирите.

Гледките стават все по впечатляващи.

Табелката при първото от Чаирските езера.

Първото езеро което срещаме. Ех как му се отваря на  чувек душата при такива гледки!

Най - после съзираме туристичаската база.

Езерото до туристическата база.

Туристическа база "Чаирски езера". В този ден се откриваше ловния сезон  и имаше три джипа с ловци.

Стаите в туристическата база са семпли и сравнително  чисти.  Банята  с топла вода и тоалетната са  общи на етажа


Рано след обяд. Качваме се малко  над  туристическата база за да се полюбуваме на хубавото време  и перфектните гледки наоколо.

Чаирското ждрело гледано  от баирчето над туристическата  база. По него сме вървели докато стигнем Чаирските езера.

Задачката за следващия ден е до с. Мугла и обратно до базата. Сутринта раничко тръгваме към село Мугла. Това е маркировката  по пътя над базата водещ за Мугла.

Рибарника на най-горното от езерата.

Още един поглед към Чаирското  ждрело.

Над туристическата база пътя към Мугла се вие зигзагообразно. За да се избегне излишното заобикаляне може да се следват железобетонниге електрически стълбове. По стълбовете жици няма. Циганте са им видели сметката явно:(

Като се изкачи баира над туристическата база черния път  става доста равнинен и лек за ходене.

Маркировката е доста нагъсто поставена  и е тредно да се заблуди чавек.

Ха, ха. Какво казах? Трудно е да се заблуди човек ли? Ето ме на с топографска карта  в ръце. Малко преди да оплета конците с ориентирането. Разяснявам за да няма други заблудени:
Като се стигне до тази широка поляна която е зад мен има два ясно очертани пътя. Пътя който е в ляво от мен покрай железните електрически стълбове води до обезлюденото село Чамла. Пътя в дясно от мен  води до ...... и аз не разбрах къде. На майната си значи. Вървейки заблудени по него по едно време се усетихме че сме оплели конците и обърнахме наобратно, та по заобиколен път стигнахме до пътеката която се спеска към с. Мугла.
 Внимание!!!.  Пътеката за Мугла е точно в боровата гора зад мен. Трудно се вижда ако човек не отиде до самия и край. Лесно може да се заблуди човек и да тръгне по един от двата широкии черни пътя.

Красотаааааа, ама ние не сме на пътя за Мугла:(
 Малко сме се пообъркали с ориентирането и сме се поизгубеили из баирите:)
Обичам ги тези моменти като се изгубим в буша. Особена тръпка има докато намериш свестен ориентир на местността, към който да се привържеш и успееш да излезеш от мъглата в която сам си се набутал. Понякога тръпката трае часове и като вземе да се смрачава.......

Излязли сме вече от мъгела с ориентирането.  Движимм се по било и ориентирането е лесно и без  маркировка. Стига човек да има топографска карта. За GPS не говоря. С него тръпката се губи.

В ляво от нас съзираме обезлюденото село Чамла.

Малко след като се види село Чамла в далечината започва и стръмното слизане по тясна пътека към село Мугла през ето тая борова гора зад мен.

Слизането към село Мугла е доста продължително. Пътеката е добре маркирана. В далечитана ниско долу се забелязва и село Мугла.

Село Мугла в по-близък план. От с. Мугла по същия маршрут се връщаме обратно към туристическа база "Чаирски езера"

Отново сме при "Чаирите"

Още една ноц приспиваме в туристическа база "Чаирски езера"

На следващата сутрин се спускаме  по кратката пътека  към моста в сърцето на Чаирското ждрело.

След моста поемаме по маршрута към Триград. Тук планината е много живописна и определено си заслужава да се види и усети.

Върви се с кеф сред  голяма борова гора.

Билните поляни източно от Триград изпълват сърцето и душата с невероятната си красота.

Ехооооооо!!!!

Тук решихме да минем по обиколния път и да влезем в Триград от горната му страна. Краткия маршрут е някъде надясно на снимката, а обиколния напред и в ляво. Трябва да се внимава тук с ориентирането, защото маркировката се губи на моменти.

Спускаме се към Триград.

Още километър и сме в Триград.

Обиколния маршрут който избрахме ни извежда на конната база която е над Триград.  Спускаме се в града и след това още малко по надолу до хижа "Триградски скали", където приключваме прекрасния трекинг.


Няма коментари:

Публикуване на коментар